Болгарські оповідання

bruchpilot
Posts: 9
Joined: Mon Jul 02, 2018 4:08 pm
Been thanked: 3 times

Болгарські оповідання

Post by bruchpilot »

Shadowfax wrote:Автор оповідань - bruchpilot, переклад на російську - Shadowfax

English

  "Looks like I’ll have a lot of work today" thought the executioner, having received the orders for the day. For several months was employed in this work despised by many, but was satisfied - where else would receive more money in this increasingly disorganized state, and on top of that doing something so interesting.
Today he had to hang five people. One was a former head of some small government office who while fucking his secretary had passed government secrets. Once he was captured he hastily admitted everything and as a result his secretary would hang alongside him today. Interestingly however, the investigation had established that his wife knew about it all time, but never said anything, and this was something new government would not tolerate in any way. Correspondingly nobody was surprised when she was quickly sentenced to death by hanging. The remaining two for the day were some minor drug dealer and an accountant who had stolen a lot of money from the office which worked in.
  The executioner quickly prepared the room for the executions. Not that there was something special to do. This state had forgotten all about the "humane way" and was hanging people in a simple manner without calculated long drop and so on – the state had to save valuable money that were not enough even for a decent gallows ...
Under the orders the first would be the former head of government office. When the time came, the executioner went in one of the preparation boxes - nothing special, the criminals were just undressed and handcuffed. The executioner looked at the former chief – in the mid-fifties, in comparatively good shape, but apparently absentminded as if he was not there. The executioner rapidly put his noose on, and without any ceremony kicked the metal chair from under his feet. The former chief dropped a little and shook the rope. Apparently quite quickly he lost consciousness, because didn’t kick at all just began convulsing. He hung, with a calm expression on his face, only the slight stiffness of his penis did not fit completely into the picture.
  Without waiting too much executioner went. Second to go was a young drug dealer who was already waiting in the box. The hangman quickly and professionally prepared him and kicked the chair. This was, however a young and tough condemned man and he did not lose consciousness immediately. From the beginning he hung quietly, swaying the rope, but soon began to kick, though not very strong. After a little his cock erected and he started kicking wildly, until eventually he quietly dropped with slightly protruding blue tongue and cum started dripping from his dick.
  Once the drug dealer was dead, the executioner came into the next box which held the secretary of the former chief, who has quietly hanging in the execution chamber. The moment he saw her, the hangman smiled - she was the typical dumb blonde that loved money and good life and was captured while doing something that was not her business. Otherwise she was slender, with nice breasts and buttocks, but it was totally inadequate. The executioner wondered if she was given drugs, but then remembered that this was unlikely - drugs were expensive to waste them on a whore that will soon stretch the rope was unlikely, even if she was a good looking whore.
  As soon as the secretary entered the room and saw the two men hanging, she fainted. Executioner decided that this was actually better than to fall into hysteria and to prevent him from doing his work. He just untied the noose from the pipe that was running along the roof, noosed the secretary, then swung the rope back over the pipe and strung her up as some sort of parody flag. The secretary did not visibly regain consciousness and after hanging for about a minute or two began to convulse mildly and that made her good looking ass bounce in a funny way.
In the end the secretary went limp, the executioner came closer, looked at her beautiful boobs and her professionally epilated pussy and then went to prepare for the wife of the former chief.
In the box, the hangman took a good look at her – she was in the mid-forties but she still remained relatively good shape, although her age was showing. She had a relatively short red hair styled in a very strange stand-off style, but he noticed that her hair was obviously dyed, because her pussy was hairy and the hairs were black.
  As soon as the wife of former chief went into the courtroom for executions, she stopped, looked around, saw the others already hanging smiled ironically. She pointed with her head to her hanging husband and his slightly protruding dick and said angrily: "That husband of mine can not hold his cock in the pants even when he is being hanged. But her look at that fucking whore he was sleeping with - she hasn’t gone that far either. " The hangman smiled discreetly, then quickly climbed the wife of former chief on the metal chair, put the noose on and kicked the chair from under her. Once hung, she immediately started looking for some support - initially very carefully, as if she was entering a swimming pool and was trying out the water, then more rapidly. After a little more she started kicking and executioner noticed that her large dark brown nipples were erect, and there was moisture shining between her legs. The redhead wife of the former chief was kicking increasingly disorderly and then suddenly started moving her hips rhythmically forward - backward until in the end she hung quietly. "I didn’t expect that from an old bitch" thought the hangman as he watched her large protruding nipples and comic facial expression with protruding dark blue tongue. He shook his head with a smile and turned to the last box.
  When he went inside he saw that the blonde secretary was not the last cliché for the day. The man who waited for him, even naked, could easily be identified as an accountant – slightly fat, almost bald and not very attractive. "Well, as much as I want, I can’t hang whores all the time" hangman thought and hastily prepared the accountant. Quite surprisingly when he kicked the chair from under his feet, the accountant, started kicking with remarkable energy. Almost immediately, his cock went stiff and the bald accountant openly began to push his thighs forward and back, as if he was not swinging on the rope, but fucking some bitch. The executioner grinned and thought, that not only the accountant was bald, but on top of that his dick was quite small. Just then, however, the accountant’s dick erupted a fat stream of cum that reached all over to the wife of former chief and splashed all over her belly and thighs. While watching the hick sperm slowly flowing down the hairy pussy of the redhead bitch hangman involuntarily thought that maybe hanging is not the worst way to die after all...
Частка 2:

Български

  Палачът остави и последното тяло на пода на залата за екзекуции и въздъхна след дългия ден. Погледна подредените на пода трупове на хората които беше обесил днес и за пореден път си помисли, че бесилката е странно нещо. Нямаше никакво значение какъв си бил преди това - след като увиснеха всички бяха еднакви. Трупът на богатият индустриалец сега лежеше на пода с поиняло лице и с щръкнал член обилно омазан в собствената му сперма, точно като и никому не известнитя крадец до него, а младата и красивата съпруга на богаташа, въпреки стройното си тяло, и идеалния си равномерен тен беше със същата разкривена физиономия, и изплезен син език като и доста по - възрастната жена увиснала на въжето само няколко минути след нея.
  Палачът си помисили за утрешния ден. Първо трябваше да обеси един младеж, който малко след като беше получил шофьорска се беше качил в автомобила пиян и беше причинил катастрофа при която бяха загинали двама души. След него на ред бяха един мъж и една жена, които бяха подправяли документи във фирмата в която работеха с цел укриване на данъци. За миг палачът се замисли струва ли си за няколко долара укрит данък да рискуваш да те осъдят на смърт, но бързо стигна до заключението, че в тази скапана държава всичко е възможно.
  После насочи мислите си към следващата жена, която трябваше да украси бесилката утре. Тя не беше случаен човек - една бивша съдийка хваната докато вземаше подкуп. Не, че всички съдии не вземаха, това беше напълно нормално предвид смешните заплати, които получаваха, но тя явно имаше доста врагове, щом се беше стигнало до там да я арестуват. Палачът даже я беше срещал доста често в съдебната палата и му беше направило впечатление, че тя винаги се държеше студено и делово, дори и с хората, с които работеше всеки ден. Такова поведение той определено не одобряваше – беше видял достатъчно за да знае много добре, че накрая всеки можеше да свърши като гол труп, увиснал на въжето и поради това винаги се стараеше да се държи нормално с хората, дори и с тези, които трябваше да обеси. Не само това, а самата съдийка която беше изпратила не един и двама на бесилката, всячески се опитваше да се измъкне от екзекуцията, а когато не успя, се опита чрез познати на високи постове да замени обесването с разтрел. Това окончателно го беше ядосало и го беше убедило че тази кучка няма даже необходимото достойноство за да застане редом с тези които беше пратила на въжето. „Ще и направя малка изненада”, помисли си палачът и се усмихна.
  Последна утре щеше да увисне една лесбийка на средна възраст която про време на разюздан секс придружен с bondage, неволно беше удушила любовницата си. Всъщност тя беше имала добър шанс да отърве бесилката, но се беше установило, че жената, която беше убила, е съпруга на високопоставен политик и за да се избегне скандала, набързо я бяха осъдили на смърт чрез обесване.
Палачът погледна часовника си, прозя се, после реши че не му се чака повече и си тръгна. Все някога пазачите щяха да се появят и да отнесат в моргата, редицата трупове, подредена на пода в залата за екзекуции. На излизане не можа да не си помисили, че в неговата любима държава, даже и за труповете не можеха да се погрижат на време...
На другия ден палачът от рано подготви залата за екзекуции и когато получи обаждане, че всичко друго е готово, влезе в първия бокс. Вътре го очкваше младеж, който беше пребледнял и треперещ. Палачът тъкмо го вкара ва залата за екзекуции, когато младежът спря, погледна палача и попита „Вярно ли е?”. „Вярно ли е какво?” с учуден поглед отвърна палача. „Това, което ми казаха старите затворници – че когато бесят млад мъж, той получава ерекция и често напълва гащите със... сметана?”. „Да по някога се случва” отговори палачът и поведе младежа напред. Младежът съвсем прибледня и промълви „Боже, а какво ще си помислят приятелите ми ако ме видят така”. Палачът се зачуди на ум, какво значение имаше това как точно ще умреш и дали някой ще види щръкналата ти пишка след това. Някои от мъжете, които беше обесил даже се откирто се нядаваха, че ще изхвърлят семето си за последенден път именно когато увиснат на въжето...
  Палачът прегледа набързо всичко, след което бързо сложи примката на врата на младежа и изрита стола из под краката му. От начало младият мъж овладя паниката и увисна спокойно на въжето, като само леко се поклащаше насам – натам, но след известно време започна да губи контрол и да се мята, а членът му започна бавно да щръква. Накрая младежът започна да рита ритмично с крака и от доста големия му пенис започнаха да изригват една след друга струи сперма. „Толкова относно страхът му да не се изпразни на въжето” иронично каза палачът и се запъти към втория бокс.
  Там жената, която беше фалшифицирала данъчни документи, беше вече готова. Беше не много висока, чернокоса и смугла. Не беше дебела, но определено добре закръглена и с големичък задник. Палачът бързо я приготви и изрита стола. Жената явно не очакваше всичко да стане толкова бързо и стягането на примката я свари неподготвена. Порита няколко пъти безпорядъчно с крака, като същевременно се опитваше да освободи ръцете си от белезниците, след което увисна спокойно, като само някоя конвулсия разтърсваше тялото и от време на време и караше пълните и гърди да се полюшват. Пазачът я погледна отблизо за да е сигурен, че няма внезапно да дойде в зъснание и отиде към бокса, в който трябваше да бъде мъжът с който тази жена беше работила.
  Докато го качваше на металия стол и му слагаше примката, забеляза че той постоянно гледа увисналата до него фалшивикаторка и вече имаше ерекция. Мъжът погледна надолу към вирнатия си член и каза „Две години работихме заедно и още от началото исках да я чукам. Ако не друго поне я видах гола”. Без да каже нищо палачът изрита стола из под краката му. Мъжът почти веднага умишлено се заклати на въжето, и щръкналият му член започна да се движи ритмично напред – назад, сочейки големичкия задник на обесената до него жена. Фалшификаторът се люлееше и тласкаше с бедра все по – безпорядъчно докато накрая от върха на късия му но дебел член не потече гъсто семе, което започна да капе по пода, и по краката му. По време няколкото финални и мощни спазъма, тялото на мъжа се извъртя на въжето и няколоко пъти се удари по инерция в жената до него размазвайки сперма по задника и. „Накрая ти се сбъдна желанието да я чукаш”, каза си палачът и се усмихна не само по повод на станалото току що, но и мислейки за бившата съдийка, която щеше да увисне на въжето след малко.
  Още сутринта беше подготвил изненадата си за нея – така беше вързал примката, че кучката доста да се помъчи. Когато влезе в бокса, палачът се усмихна още по – широко. От надменното и изражение не беше останал и помен, а без марковите тоалети, тялото и далеч не изглеждаше толкова перфектно. Въпреки че беше малко над тридесет годишна, циците и бяха доста малки и увиснали, освен това имеше и малко коремче, което леко стърчеше над путката й, която явно не беше бръсната няколко седмици. Без да и остави време да се осъзнае, пралачът я провеси на въжето. Явно добре беше нагласил въжето, защото бившата съдийка макар и с хриптене можеше да си поема по малко въздух. Когато осъзна, че няма да бързо да загуби съзнание, а ще умре бавно от удушаване, бившата съдийка започна да рита и да се мята със всички сили. В един момент започна да вдига и двата си крака едновременно почти до увисналите си гърди след което толкова рязко ритваше на долу, че пазачът се зачуди дали няма да си счупи врата. За щастие на палача това не се случи и тя продължи да рита конвулсивно. Най – накрая бившата съдийка увисна с изцъклен поглед и напълно изкочил от устата посинял език.
  Доволен палачът отиде да доведе лесбийката на средна възраст, която беше последна за днес. Вървеейки до нея към залата за екзекуции я огледа - тя беше доста дебела с къса подстригана по мъжки коса, но с приятно лице. Докато я качваше на стола и се готвеше да и сложи примката, лесбийката погледна висящата до нея бивша съдийка и попита: „Това тя ли е? Съдийката, която ме осъди?”. „Възможно е”, каза палачът и обърна тялото с лице към другата жена. „Тя е! На всякъде бих познала тази мръсна курва! Но ти признавам, добре си я подредил – ха, гледай, езикът и е увиснал чак до сбръчканите цици. Поне ще знам, че нейната путка е увиснала преди моята”, каза лесбийката и се изсмя. Без да отговори, палачът изрита стола и тя увисна тежко. Тъй като беше доста дебела, палачът си помисли, че бълзо ще загуби съзнание, но от удара жената се заклати насам – натам доста силно, и тялото и се блъсна в това на висящата до нея съдийка. При удара лесбийката светкавично обхвана с дебелите си и силни бедра, кръста на обесената съдийка и започна да се опитва да се изкачи нагоре по трупа й, за да отслаби поне малко натиска на примата. След като обаче на два пъти се хлъзна надолу и почти изгуби хватката си, се отказа от безплодните си опити и започна просто да търка дебелата си путка в провесения до нея труп. Не след дълго, цялото лице на лесбийката започна да почервенява, но тя продължаваше да се търка все по – бързо и по – бързо, а на гърдите и щръкнаха огромни зърна. При всеки тласък дебелото и тяло се тресеше, циците и, подскачаха бясно, а бедрото на обесената съдийка започна да блести от сока на мократа и путка. Накрая дебелата лесбийка изгуби хватката си върху тялото до нея, ритна мощно няколко пъти и се заклати на въжето с посиняло лице.
  Като погледна с усмивка жените пред себе си, палачът за пореден път се убеди, че на бесилката наистина всички бях еднакви - въпреки че бяха съвсем различни приживе, сега и двете бяха просто поредните две обесени путки...

English

  The executioner let the last body on the floor of the room and sighed after a long day. He looked at the floor to the stacked corpses of people who were hanged today, and once again thought it was a weird thing about the gallows. There was no matter what or who you were before - once hung all were the same. The corpse of the rich industrialist, now lying on the floor with a blue face and a hard dick smeared in his own semen, just like the infamous thief next to him. The young and beautiful wife of the rich man, despite her slender body and perfect tan had the same distorted face and protruding tongue as the old woman that hung on the rope just a few minutes after her.
  The executioner thought about tomorrow. First he had to hang a young man - shortly after he took a license he was drunk and caused a car accident in which two people were killed. After him there were a man and a woman who had forged documents in the company that they worked for. For a moment the executioner thought if it was worth a few dollars of hidden tax to risk a death sentence, but quickly concluded that in this wretched country anything is possible.
  Then his thoughts turned to the next woman who had to hang from the gallows tomorrow. She was not a random person - a former judge caught while taking bribe. Not that all the judges did not take, it was perfectly normal because of the ridiculous salaries they received, but she obviously had a lot of enemies. Executioner had even met her in court and noticed that she always kept cold and businesslike, even with the people she worked every day with. Not only that, but the very judge who was now sent to the gallows, was trying to get away from execution, and if failed, attempted by friends in high places to replace hanging with shooting. This angered him and he was convinced that this bitch did not even have the necessary dignity to stand alongside those who she sent to the rope. "I will and do a little surprise," thought executioner and smiled.
  Last tomorrow would hang a middle-aged lesbian who during sex accompanied by bondage, accidentally strangled her mistress. In fact, she had had a good chance to escape the gallows, but it was found that the woman that was killed, was the wife of a senior politician and to avoid scandal, quickly she had been condemned to death by hanging.
The executioner looked at his watch, and then decided that he did not want wait any longer and left.
  The next day early hangman prepared the room for executions, and when he received a call that everything is ready, he entered the first room. Inside it a young man was pale and trembling. The executioner had just entered the hall for executions when the young man paused, looked at the executioner, and asked "Is it true?". "Is what true?" Said the executioner. "What I have been told by the old prisoners – when hanged a young man gets an erection and often fills his pants with... cream? ". "Yes sometimes happens," replied the executioner and lead the young man forward. The young man just said, "God, what would my friends think if they see me like that." Executioner wondered in mind how important it was exactly how you will die and if someone will see your dick afterwards. Some of the men who were hanged even were hopeful that they will cum when hung on the rope ...
  The hangman quickly reviewed everything, then quickly put the noose on and kicked the chair out from under the young man’s feet. From the beginning the young man dropped the rope, only slightly swayed, but after a while began to lose control and kick, and his cock began to harden. Finally the young man started kicking rhythmically and his very large penis began to erupt big streams of semen. "So much about his fear of cumming on the rope," said the executioner ironically went to the second box.
  There the woman that forged tax documents was already ready. She was not very tall, black-haired and swarthy. She was thick, but definitely well-rounded and had a big ass. The hangman quickly prepared her and kicked the chair. The woman apparently did not expect anything to happen so quickly and the tightening of the noose couth her off guard. She kicked several times with her legs while trying to free her hands from the handcuffs, and then quietly dropped, with only a convulsion shook the body from time to time and drove full breasts to sway. The guard looked at her closely to make sure that she will not suddenly come to her self again and went on.
  While it going up metal chair the hangman, noticed that the convicted constantly looks to the hanging woman and already had an erection. The man looked down at his cock and said "Two years we worked together and from the beginning I wanted to fuck her. If nothing else at least I saw her naked…. " Without saying anything hangman kicked the chair out from under his feet. The man almost immediately deliberately shook the rope, his erect member and began to move rhythmically forward - backward, pointing towards the ass of the hanged woman. The man pushed his hips and pushed disorderly until the shot his cum, that began to drip onto the floor and his feet. During the few final spasms his body swung around the rope by inertia and a few times hit the woman beside him smearing semen on her butt. "Finally you fuck her," said his executioner and smiled not only in the context of what happened just now, but thinking about the former judge, who would hang on the rope shortly.
  This morning had prepared a surprise for her - he tied noose so that she would struggle. When he came into box the hangman smiled even more. Not a trace was left of her arrogant expression and with no brand clothes, her body, seemed far from perfect. Although she was a little over thirty years, her tits were too small and drooping, and furthermore she had a little belly that protruded slightly above her pussy, which was obviously not shaved for several weeks. Without giving her time to realize what was happening he hung her on the rope. Apparently the rope was well arranged because the former judge was struggling. When realizing that she would die slowly from strangulation, the former judge began kicking and throwing with all his strength. At one point, she began to lift both legs simultaneously almost to her chest and then kick so sharply down that the hangman wondered whether she might break her neck. Fortunately, this did not happen and she continued kicking wildly. The former judge finally hung with glassy eyes and pending blue tongue…
  Satisfied executioner went to lead the middle-aged lesbian to her last dance. She was quite thick, with short hair, but with a pleasant face. As he mounted her on the chair and prepared to put the noose on, the lesbian looked to the body next to her and asked, "Is that her? The Judge that condemned me? ". "Possibly," said the hangman and turned the body around to face the lesbian. "It is her! I knew this dirty whore! But I admit you took care of her - ha, look, at that blue tongue and wrinkly breasts. At least I will know that her pussy was hung before mine" said lesbian and laughed. Without an answer, the hangman kicked the chair and she hung heavily. As she was quite thick, hangman thought that she will lose consciousness, but the her body swung quite strong, and ran into the hanged judge to it. When the lesbian hit the other body, her strong thighs, clamed the former judge and she began trying to climb up her body to weaken the pressure of the noose. However, having twice slipped down and nearly lost her hold, she gave up her futile attempts and just started to rub her pussy in the corpse dangling beside her. Not long after, the whole face of the lesbian started becoming red, but she continued to rub more and more. Her body was shaking, her tits were bouncing wildly and the thighs of the hanged judge began to shine from the pussy juice. Finally, the fat lesbian lost her grip on the body next to her, kicked powerfully several times and shook the rope with a bruised face.
  The executioner once again was convinced that on the gallows was everyone was all the same - despite being very different lifetime, now both women were just two hanged cunts…

Русский

  Палач положил последнее тело на пол зала казней и вздохнул после долгого дня. Взглянув на лежащие в ряд на полу трупы людей, которых он сегодня повесил, палач в очередной раз подумал, что виселица – странная штука. Нет никакого значения, кем ты был до этого - после повешения все одинаковы. Труп богатого промышленника лежит на полу с посиневшим лицом и со стоящем членом, обильно смазанным собственной спермой, точно также, как и никому неизвестный вор рядом с ним, а молодая и красивая жена богача, несмотря на стройное тело и идеальный и ровный загар лежит с таким же искривлённым лицом и высунутым языком, как и намного более старая женщина, повешенная через каких-то несколько минут после неё.
  Палач подумал о завтрашнем дне. Сперва нужно будет повесить одного подростка, который вскоре после получения водительских прав поехал в машине пьяный и устроил аварию, в которой погибли двое. После него шли мужчина и женщина, которые фальсифицировали документы на фирме, в которой работали, с целью ухода от налогов. На миг палач задумался, стоит ли из-за нескольких долларов, сэкономленных на налогах, рисковать быть приговорённым к смерти, но быстро пришёл к заключению, что в этой гнилой стране всё возможно.
  Потом он подумал о следующей женщине, которой завтра предстояло украсить виселицу. Она не была случайным человеком, это была бывшая судья, пойманная на получении взятки. Не то, что бы никто из судей не брал взятки, это было совершенно ожидаемо, если принять во внимание смешные зарплаты, которые они получали, но у неё явно было много врагов, раз уж дошло до того, что её арестовали. Палач даже встречал её довольно часто в палатах суда, и ему показалось, что она всегда держится холодно и деловито, даже с теми, с кем она работает каждый день. Этого он определённо не одобрял – он видел достаточно, чтобы понимать, что в конце концов любой может закончить тем, что будет висеть голышом в петле, и поэтому всегда старался нормально относится к людям, даже к тем, кого нужно было повесить. Но это ещё не всё, эта судья, которая отправила на виселицу не одного и не двоих, всячески пыталась избежать казни, а когда ей это не удалось, она пыталась через высокопоставленных знакомых заменить повешение на расстрел. Это окончательно его рассердило и убедило его, что у этой сучки нет даже не хватает достоинства, чтобы встать в один ряд с теми, которых она отправила на виселицу. "Устою-ка я ей маленький сюрприз" – подумал палач и улыбнулся.
  Последней завтра планировалось повесить одну лесбиянку среднего возраста, которая во время разнузданного секса, сопровождаемого бондажом, случайно задушила свою любовницу. В сущности у неё были хорошие шансы избежать виселицы, но оказалось, что женщина, которую она убила – жена высокопоставленного политика, и чтобы избежать скандала, её быстро приговорили к казни через повешение.
  Палач поглядел на часы, зевнул, после чего решил, что ждать ему больше нечего и ушёл. Через какое-то время сюда придут охранники, чтобы отнести в морг трупы, сложенные в ряд в зале казней. На выходе он не мог не подумать, что в его любимой стране даже о трупах не могут позаботиться вовремя...
На второй день, палач с самого утра подготовил зал казней, и когда ему сообщили, что всё остальное тоже готово, вошёл в первый бокс. Там его ждал подросток, бледный и дрожащий. Как только палач привёл его в зал казней, парень остановился, поглядел на палача, и спросил: "Это правда?". "Что правда?" – с удивлённым взглядом спросил палач. "То, что мне говорили сокамерники – что когда парней вешают, у них случается эрекция, и часто пачкает трусы... сметаной?". "Да случается иногда" – ответил палач и повёл подростка вперёд. Парень совсем побледнел и промолвил: "Боже, что подумают друзья, если увидят меня в таком виде". Палач про себя удивился, какое это имеет значение, кто увидит твой стоящий писюн, если ты всё равно будешь мёртв? Некоторые из мужчин, которых он вешал, даже специально воздерживались, чтобы в последний раз кончить именно на виселице...
  Палач быстро осмотрел всё, после чего быстро надел петлю на шею парня и выбил у него из-под ног табуретку. Сначала парень сдержал панику и повис в петле спокойно, лишь слегка покачиваясь туда-сюда, но через определённое время начал терять контроль и метаться, а его член начал потихоньку вставать. И наконец, подросток начал дрыгать ритмично ногами и его большой член начал извергать одну за другой струи спермы. "А он так боялся, что не кончит в петле" – иронично подумал палач и направился ко второму боксу.
  Там женщина, которая фальсифицировала налоговые документы, была уже готова. Она была не очень высокой, черноволосой и смуглой. Не толстая, но с хорошими округлостями и большой попкой. Палач быстро её приготовил и выбил табуретку. Женщина явно не ожидала, что всё произойдёт так быстро и сжавшаяся на шее петля застигла её врасплох. Она подёргала некоторое время беспорядочно ногами, в то же время пытаясь освободить руки от наручников, после чего повисла спокойно, лишь конвульсии сотрясали тело время от времени и заставляли полные груди подпрыгивать. Палач осмотрел её поближе, чтобы убедиться, что она внезапно не придёт в сознание и пошёл к боксу, в котором должен был быть мужчина, с которым эта женщина работала.
  Пока палач ставил его на металлический табурет и одевал петлю, он заметил, что мужчина постоянно смотрел на повешенную до него фальсификаторшу и у него уже была эрекция. Мужчина посмотрел вниз на свой стоящий член сказал: "Два года мы работали вмести и с самого начала я хотел её трахнуть. Раз уж не получилось, то я хотя бы увидел её голой". Не сказав ничего, палач выбил из-под него табуретку. Мужчина почти сразу умышленно задвигался в петле, и его стоящий член начал ритмичные движения вперёд-назад по направлению к большой заднице повешенной до него женщины. Фальсификатор махал и двигал бёдрами всё беспорядочнее, пока наконец с конца его короткого, но толстого члена не потекло густое семя, которое начало капать на пол и на ноги повешенного. Во время нескольких мощных финальных спазмов, тело мужчины извернулось в петле и несколько раз ударилось по инерции о женщину перед ним, размазывая сперму по её заднице. "Ну вот и сбылось твоё желание трахнуть её" – сказал палач и улыбнулся не только по поводу только что случившегося, но и думая о бывшей судье, которая вскоре повиснет в петле.
  Ещё с утра он подготовил для неё сюрприз – связал такую петлю, чтобы сучка подольше помучилась. Войдя в бокс, палач улыбнулся ещё шире. От её обычного надменного выражения лица не осталось и следа, а без брендовых шмоток тело её не уже выглядело не так идеально. Хоть ей было немного больше тридцати, её сиськи были маленькие и свисали, кроме того, у неё был ещё и небольшой животик, легко свисающий над её киской, которую явно не брили несколько недель. Не дав ей времени опомниться, палач надел ей петлю и повесил. Он явно хорошо отрегулировал петлю, поскольку судья хоть и с хрипами, но могла втянуть немного воздуха. Когда она поняла, что не потеряет быстро сознание, а будет умирать медленно от удушья, бывшая судья начала брыкаться и метаться со всех сил. В какой-то момент начала поднимать обе ноги одновременно почти до своих обвисших грудей, после чего резко толкалась ими вниз, что палач даже задумался, не сломает ли она себе шею. К счастью, этого не случилось, и она продолжила брыкаться конвульсивно. В конце концов бывшая судья повисла с остекленевшим взглядом и из её рта высунулся посиневший язык.
  Довольный палач ушёл, чтобы привести лесбиянку среднего возраста, которая на сегодня была последней. Ведя её в зал казней, он оглядел её – она была довольно толстой с подстриженными по-мужски волосами, но с приятным лицом. Пока он ставил её на табуретку и готовился надеть петлю, лесбиянка поглядела на висящую перед ней бывшую судью и спросила: "Так это она? Судья, которая меня осудила?". "Возможно" – сказал палач и повернул её тело лицом к собеседнице. "Это она! Эту мерзкую шлюху я бы где угодно узнала! Но скажу тебе, ты хорошо её обработал – ха, гляди, язык её свисает аж до морщинистых сисек! Теперь я хотя бы знаю, что её манда была повешена перед моей" – сказала лесбиянка и засмеялась. Не ответив, палач выбил табуретку и она тяжело повисла. Так как она была довольно толстой, палач подумал, что она быстро потеряет сознание, но от удара женщина закачалась туда-сюда довольно сильно, и тело её стукнулось о тело висящей рядом судьи. При ударе лесбиянка слегка обхватила толстыми и сильными бёдрами крестец повешенной судьи и начала пытаться вскарабкаться наверх по её телу, чтобы хотя бы немного ослабить давление петли. Однако после того, как она два раза соскользнула вниз и почти потеряла хватку, она отказалась от этих бесплодных попыток и начала просто тереться своей киской о повешенный перед ней труп. Вскоре, всё лицо лесбиянки начало краснеть, но она продолжала тереться всё быстрее и быстрее, а на её грудях начали появляться огромные пупырышки. При каждом толчке её толстое тело тряслось, сиськи её дико подпрыгивали, а бедро повешенной судьи начало блестеть от сока мокрой киски. Наконец, толстая лесбиянка потеряла хватку и отпустила висящее перед ней тело, несколько раз мощно дёрнулась и закачалась в петле с посиневшим лицом.
  Поглядев с улыбкой на висящую перед собой женщину, палач в очередной раз убедился, что на виселице в самом деле все одинаковы, и, несмотря на то, что при жизни они были совершенно разными, сейчас это просто две повешенные рядом манды...
bruchpilot
Posts: 9
Joined: Mon Jul 02, 2018 4:08 pm
Been thanked: 3 times

Re: Болгарські оповідання

Post by bruchpilot »

Български

  По мотиви от действителен случай:

  Докато се качваха с асансьора към апартамента на последният етаж Анита се огледа в панорамното огледало. Висока, с тъмен тен, дълга черна коса – не изглеждаше никак зле въпреки че наближаваше петдесетте. Редовните упражнения и помагаха да запази стегната фигура, въпреки че според някои беше станала преклено мускулеста. Полюбува се още малко на силиконовите си гърди, добре запълнили изрязаното деколте и се обърна към останалите. Освен съпругът й – висок и тъмнокос фитнес мяняк малко над четиридесет, в асансьора ги придружваваше и Ивелине. Бяха се запознали по – рано днес на плажа и след няколко питиета бяха установили, че тя няма нищо против малко забавления за големи с по – възрастна двойка. След още няколко питиета и “хапченца за настроение” Ивелина си призна, че харесва и по – грубата игра. Естествено Анита и съпругът й нямаше как да откажат на младата съблазнителка с кестенява коса и хубав задник. Още повече, че двамата с мъжът й не се бяха отдавали на приключнеия от доста време – работата и пътуванията си вземаха своя дан. Все пак след толкова години брак бяха намерили вярната формула как да обогатят своя сексуален живот, макар и не по трядиционния начин.

  Анита огледа за пореден път малкия щръкнал бюст на Ивелине – нямаше търпение да захапе прозиращите през горнището на банския зърна. Когато асансьорът пристигна директно в големия й апартамент, тя поведе своята млада гостенка директно към спалнята, докато съпругът й приготвяше няколко от неговите “специални” питиета. Скоро всички дрехи бяха на пода и Анита настървено се наслаждаваше на тялото на своята млада гостенка. От начало съпругът й само гледаше, но просле не издържа и се включи в представлението. Страстите бързо се разгорещиха и треперейки от възбуда Анита започна да вади своя завиден арсенал от секс играчки, белезници и въжета. Не след дълго съпрутът на Анита лежеше безпомощно завързан за леглото, а Ивелине го яздеше в бесен ритъм. Около врата му беше завързана примка, а оставащото въже беше прекарано през рамката на леглото и Ивелине лека – полека го опъваше в такт с тласъците си. При вида на тази гледка Анита направо затрепери от възбуда. Безсрамно въседна главата на съпруга си, с лице към Ивелине и започна да трие путката в лицето и устата му, стенейки. Без да спира Анита взе дълъг копринен шал, оформи примки в двата му края и го нахлузи на врата на Ивелине, и своя. Двете жени започнаха да се отпускат полека назад и да затягат примките без да спират да яздят мъжа. Скоро стоновене им преминаха в задъхване и хрипове, но те се движеха все по – бясно, а Ивелине все повече обтягаше въжето с което душеше мъжа. Зърната на малките й гърди стърчаха почти нагоре от възбуда. Анита усети, че вече получава оргазъм, изстена задъхано, разтресе се цялата и разко опъна гръб...

  Анита бавно се светсти. Отне й известно време докато осъзнае къде се намира. Все още трепереща от удоволствието и наркотиците видя Ивелине, която още беше въседнала мъжът й, но не се движеше. Изражението на лицето й се стори на Анита странно отпуснато. Когато тя се помръдна и отпусна копринения шал, с който бяха вързани шиите на двете жени, Ивелине бявно се строполи назад по гръб и остана да лежи така с разкрачени кара. Анита погледна гладко избръсната й путка и с удоволствие установи, че съпругът й е свършил в нея. Но в опианения й мозък бавно започна да се прокрадва безпокойство. Изведнъж тя бързо се надвеси над Ивелине и с ужас установи, че младата жена не помръдва. Дори и няколко доста груби опита за свестяване не донесоха никакъв ефект. Изведнъж Анита застина за миг, след което панически се обърна към съпруга си. Той лежеше все така завъврзан за леглото, а примката се беше впила здраво във врата му. Анита се надвеси над него и видя посинялото му лице, все още мокро от собствения й сок. Опита се да развърже примката и да го свести, но така и не успя. Изведнъж цялата сериозност на ситуацията се стовари отгоре й и Анита изпадна в паника. Набързо помисли какво да направи, все още под влияние на наркотиците съчини някаква история облече се и избяга навън. На две преки от сградата намери уличен телефон и с треперещ глас съобщи на полицията, че когато се е прибрала в апартамента си е заварила ужастна гледка. Няколко минути по – късно чу сирените...

  Същата вечер новинарските канали излъчиха дълги репортажи за ужастната трагедия. Разследващите не бяха разкрили никакви продробности, но някой от жълтите медии бързо надушиха, че случая не е обикновен и раздухаха историята. Първоначално дори прокурорката водеща разследването смяташе Анита за излъгана съпруга и жертва на мъжките прелюбодеяния, но скоро започна да вижда някои несъотвествия. Започна да рови и скоро откри запис от охранителните камери на сградата, на който се виждаше как Анита, съпругът й и Ивелине се качват заедно в асансьора. Още не беше успяла да разпита Анита за откритието си, когато извъднъж започна да получава обаждания от всякакви началници за да забърза разследването и да открие виновен за ужасното престъпление.

  В последствие разбра, че Ивелине е била дъщеря на високопоставен чиновник от правителството и че той се опасяваше името й (а и неговото събствено) да не бъде опетнено. Съответно беше необходим някой, който да понесе вината. Не, че прокурорката имаше нужда от насърчаване за да го намери – на четиридисет и четири години, тя си беше проправила път нагоре по трудния начин и си знаеше работата. Не беше имала и много избор – въпреки, че беше усмихната блондинка с къдрава коса, не беше точно красавица. Като прибавим и факта, че беше нисичка и малко пълничка, шансовете й да си намери благодетел, който да я издига не бяха големи, дори когато беше още млада. Захвана се за работа с обичайния си хъс и скоро започна да докладва за успехи – бързо намери свидетели, които бяха видяли триото да се забавлява в заведенията покрай плажа. После един млад следовател успя да открие, че спалнята в апартамента на Анита е оборудвана с последна дума на техниката записваща система. Ситемата явно беше изградена от професионалисти и им отне доста време докато стигнат до сървъра, където се съхраняваха записите. Още повече време им отне да ги разкодират, но накрая видеото излезе наяве и след като “случайно” изтече от полицейската база данни, стана истински хит в интернет. Доказателствата бяха несъмнени и дребничката прокурорка предвкусваше победата в съда...

  Всичо приключи само за два дни. Медейния натиск върху съда беше огромен, а и тайнственият баща на Ивелине явно беше подготвил терена. Още в началото защитата на Анита беше разбита. Буквално последения пирон в ковчега й бяха излезлите наяве факти, че тя се беше опитала да подкупи виши чиновници за да се измъкне от затвора. Прокурорката директно поиска за Анита смъртно наказание и го получи без възражения от съда. Още докато прокурорката се радваше на похвалите на колегите и усмихната даваше интервюта по различни телевизии излезе официална информация, че на закрито заседание съдът е отхвърлил жалбата на Анита и съдът беше постановил присъдата да бъде изпълнена чрез обесване, в най – кратък срок...

  Прокурорката влезе последна в помешението за екзекуции. Вътре вече чакаха директорът на затвора, представителя на Министерството и медицинската сестра. Днес освен Анита щяха да бъдат обесени още три жени – една двадесет и шест годишна наркопласъорка – лесбийка, двадесетина годишната любовница на високопоставен корумпиран митничар и неговата тридесет и седем годишна съпруга. “Каква ирония”, помисли си с усмивка прокуроката, “Съпругата и любовницата ще увиснат на въжето заедно.”. Докато прокурорката разсъждаваше върху превратностите на живота, палачът доведе жените и започна да ги строява под очакващите ги примки. Съпругата на митничаря хвърляше високомерни погледи към по – младата любовница и категорично отказа за заеме мястото си до нея. Палачът безцеремонно я избута, въпреки убийствените погледи, които тя му хвърляше. Всички бяха облечени в еднакви оражнави затворнически комбенизони с ципове отпред, но приликите между тях свършваха до тук. Наркопласьорката беше пълна, с много бяла кожа и къса до раменете коса на сини, зелени и оранжави кичури. До нея беше младата любовница – високо и слабо момиче с къса кестенява коса, което подсмърчаше и тихо хлипаше. Следваща беше съпругата на митничаря – слаба, с дълга черна коса, вързана на опашка, смръщено лице и надменен поглед, дори и пред смъртта. Последна беше Анита – въпреки времето прекарано в затвора, все още тенът й беше тъмен, маникюрът и гримът в ред, а големите й силиконови гъррди изпълваха комбенизона.

  Представителя на Министерството бързо прочете присъдите и заповяда на Директора на затвора да ги приведе в изпълнение. Без да чака покана палачът започна бързо да нахлузва примките и да поставя на главите на жените бели качулки. Любовницата на митничаря изхлипа тихо, когато палачът я закачули, а съпругата започна да се дърпа настрани сякаш отвратена от допира му. В крайна сметка успя само да просъска нещо от рода на “Не стига, че трябва да търпя тази курва, а и...”, преди палачът да й наложи примката и да я затегне достатъчно здраво за да я накара да млъкне. Анита въобще не реагира на подготовката – гледаше право пред себе си и дишаше учестено.

  Директорът на затвора само кимна и палачът задейства подемника. Четирите жени плавно се повдигнаха на десетина сантиметра от земята. Прокурорката не можа да не забележи професионализма на палача – въпреки че жените бяха с различна височина, той беше изчилил въжетата така, че те да висят точно на една линия. От начало жените само се полюшваха на въжетата и леко се въртяха, сякаш в шок, но скоро една по една започнаха своя последен танц. Наркопласьорката започна бясно да мята крака във всички посоки. До нея любовницата леко трепереше и от време на време леко свиваше тяло. Съпругата на митничаря бавно движеше крака, все едно вървеше, за момент спираше и после започваша пак. Анита от начало бавно, но после все по панически протягаше крака в търсене на опора. Изведнъж събра крака, повдигна ги леко нагоре и рязко ритна, все едно се опитваше да скочи. Няколко секунди вися спокойно, след което пак ритна. Другите жени също се мъчеха – наркопласьорката започваше да мята крака все по – грубо. Тялото на съпругата на митничаря започна да се извива в спазми, а краката й да треперят. Единствено любовницата вишеше спокойно в примката и само леко помръдваше с тяло или крака от време на време. Скоро силите започнаха да напускат жените. Наркопласьорката изведнъж спря да се мята и увисна тежко на въжето. Само от време на време тялото й се разтрисаше от леки спазми. Анита и съпругата на митничаря обаче нямаха късмет и умираха бавно в примките. Анита още дълго рита здраво със събрани крака, докато започна да се отпуска. Ритна вяло още един - два пъти и спря да се движи. Съпругата на митничаря още известно време се съпротивляваше на въжето – ту извиваше тяло, ту протягаше немощно крака, но накрая и тя затихна.

  Директорът на затвора кимна на медицинаската сестра. Без да каже нищо тя си сложи стетоскопа, пристъпи към трупа на наркопласьорката и с рязко движение отвори ципа на комбенизона. Отдолу се показа чисто бяла кожа осеяна с цветни татуировки и цици с големи розови зърна. Без да обръща внимание на това, медицинската сестра опря стетоскопа между циците на наркопласьорката, послуша десетина секунди, кимна и се премести към любовницата. Този път из под ципа се показаха съвсем малки, почти младежки гърди с малки идеално кръгли зърна. Отново медицинската сестра безпристрастно послуша за пулс и продължи нататък. Ципът на кимбенизона на съпругата на митничаря от начало заяде, но после разкри чифт умерено големи, но доста увиснали цици, с големи тъмнокафяви зърна. Медицинската сестра този път се заслуша в звуците на стетоскопа малко по – дълго, но отново кимна и застана пред Анита. Още с първото дръпване на ципа отдолу направо изкочи големият силиконов бюст. Циците й бяха идеално оформени, с идеален тен, без следа от бански. Зърната бяха големи и видимо стърчаха напред. Прокурорката се усмихна, когато видя как медицинската сестра трябваше да натисне настрани циците на Анита за да вкара стетоскопа между тях. Тя отново послуша няколко секунди за пулс, след което кимна и се отдалечи. Прокурорката огледа четирите обесени трупа, които сега висяха с разголени цици и с качулки на главите. Усмихна се когато забялеза ококореното изражение на медицинската сестра, смущението, примесено с интерес, изписано на лицето на представителя на Министерството и явната възбуда изписана на зачервеното лице на Директора на затвора. Деликатно подкани двамата мъже към заседателната зала за да започнат оформянето на необходимите документи за потвърждение на екзекуцията.

  След като останалите излязоха, палачът бавно изтика носилката до трупа на наркопласьорката. Медицинската сестра мълчаливо наблюдаваше как той бавно свали качулката от главата й. Отдолу се показа лице с тъпо, отпуснато изражение леко отворени очи и посинели устни. Устата на наркопласьорката беше леко отворена и се виждаше леко набъбналият й език. Без да се бави палачът сръчно свали докрай ципа на комбенизона и остави трупа да виси на въжето гол. Едрото тяло беше цялото покрито с татуировки, които контрастираха с бялата кожа. Палачът внимателно постави носилката под трупа и отпиусна въжето. Въпреки, че действаше бавно, наркопласьорката се стовари здраво върху носилката и краката й се разтвориха, разкривайки путката й. Медицинската сестра с професионален интерес установи, че срамните й устни бяха във същия розов цвят, както и големите зърна на гърдите й. Беше обаче изненадана да види, че путката й беше видимо влажна. Тъй като това беше първото обесване в което участваше, пръвоначално я беше обзела някаква смесица от отвращение, която после обаче премина в любопитство и странно напрежение ниско долу под стомаха. Тя преодоля срама си и попита палача “Това нормално ли е?”. Той изненадано се обърна към нея и отвърна “Кое дали е нормално?”. Медицинската сестра се изчерви, но решително кимна към изложените на показ полови органи на наркопласьорката. Палачът погледна, сви рамене и каза “Случва се. При мъжете също.”, след което нагласи носилката под тялото на любовницата. “Брей, що за начин да умреш!”, помисли си медицинската сестра. В това време палачът вече беше свалил качулката от главата на любовницата. Веднага се виждаше, че поне не се беше мъчила – изражението й беше абсолютно спокойно, глава наклонена на една страна, със затворени очи, почти като заспала. Палачът свали комбенизона и откри младото и стройно тяло. За разлика от наркопласьорката, любовницата нямаше крещящи татуировки, само пиърсинг на пъпа. Палачът бавно спусна тялото до трупа на наркопласьорката и премести носилката под обесения труп на съпругата. Бавно вдигна качулката и отдолу се показа изкривеното лице на жената. Беше застинала в гротескна гримаса изцъклени очи. От устата й беше изкочил посинял език, който буквално висеше на една страна. Без да обръща внимание на това палачът свали комбенизона и откри слабото й, но отпуснато от годините тяло. Малкото й коремче беше леко надвиснало над необръснатата космата путка. Палачът, този път грубо свали тялото и от примката и то се стовари директно върху трупа на любовницата. “Делиха един мъж, после едно въже, сега и като голи трупове ги возят една върху друга”, не можа да се въздържи да си помисли медицинската сестра. В това време палачът вече беше наместил носилката под Анита и махна качулката й. Въпреки, че доста се беше мъчила в примката лицето на Анита беше отпуснато със странно втренчени в една точка полу – отворени очи и леко отворена уста в която се виждаше набъбнал език, който на фона на тъмната й кожа изглеждаше лилав. Докато палачът свалаше комбенизона на Анита от устата й протече бяла слюнка, която започна да капе по големия й силиконов бюст. Докато палачът бавно сваляше тялото върху носилката, медицинската сестра огледа подробно поддъжраното й тяло с шоколадов тен и си помисли “Дано и аз да изглеждам така на нейните години!”, въздъхна и излезе. Палачът бавно забута пълната с трупове носилка към изхода...

  Прокурорката прекара остатъка от деня в оформяне на документи и интервюта за няколко телевизии, в които описваше как е решила този заплетен и пикантен случай. Беше буквално опианена от успеха си и медийния интерес. Няколко високопоставени магистрати вече се бяха обадили да я поздравят, дори и вечно намусеният й шеф изглеждаше доволен и се тикаше наравно с нея пред камерите. След края на работния ден излезе с няколко приятелки за да отпразнува успешната седмица и отново беше център на вниманието – поздравяваха я не само нейните познати и колеги, но дори и кмета на града, който също вечеряше в лъскавия ресторант.

  Докато прокурорката празнуваше възрастният палач бавно влезе в моргата на затвора и огледа четирите голи тела, които лежаха на масите. Мина прокрай украсения с татуировки труп на наркопласьорката и погледна все още влажната й путка. “Май ти е харесало на въжето. Само да не приличаше на урод с прическа в пет цвята...”, помисли си той и продължи към любовницата. Огледа добре голото й тяло и опипа малките й гърди. “Хубавка и младичка, но малко кльощава за моя вкус”, каза си пълъчът и продължи нататък. Спря се пред съпругата на митничаря и разтвори карата й за да огледа необръснатата й путка. “Май отдавна не си чукала”, помисли си с той. “Както си обрасла, нищо чудно, че мъжът ти си е хванал любовница. Сигурно и отдавна не си и духала, но ще те видим сега”, каза си палачът с насмешка, след което съмкна панталона си и започна да търка полу – възбуденият си член в устата и изкочилият от нея посинял език на съпругата на митничаря. Скоро палачът започна да ръмжи от възбуда и да опипва окосмения пубис на жената, но явно остана недоволен. “Тая кучка за нищо не става”, каза си той и без да вдига панталона си, се дотътри до тялото на Анита. Безцеремонно разтвори краката й и бръкна с пръст в нея. Извади го и доволно се усмихна като видя, че е мокър. “Дърта курво, и на теб май ти е харесало да висиш в примката”, прошепна той, настани се въху Анита и вкара дебелия си хуй в нея. Масата започна да скърца задтрашително под двойната тежест, но палачът започна да чука трупа. Скоро движенията му станаха до толкова яростни, че силиконивите цици на Анита заподскачаха като живи. Няколко секунди по – късно палачът с вик се свърши в мъртвата путка на Анита.

  На десетина километра от там, прокурорката отключи вратата на апартамента си. Беше леко пийнала и в отлично настроение. Набързо се изкъпа и се приготви за сън. Наля си чаша вино, седна на леглото, придърпа лаптопа и още веднъж разгледа новините и интервютата, които беше давава в течение на деня. Изпи чашата вино до дъно, след което сложи една флаш памет в лаптопа и пусна някакво видео. Беше записът от екзекуцията на четирите жени. Докато гледаше как палачът им слагаше примките, прокурорката разтвори халата си и започна да гали необръснатата си путка. Когато жените увиснаха в примките, тя впери поглед в монитора, започна бясно да търка клитора си и да стене. Преди жените от видеото да спрат да ритат, прокуорката вече крещеше и се тресеше в оргазъм...

Русский

  По мотивам реального случая:

  Поднимаясь на лифте на последний этаж в свою квартиру, Анита посмотрелась в панорамное зеркало. Высокая, с хорошим загаром, длинные чёрные волосы – совсем неплохо, несмотря на то, что скоро ей уже будет пятдесят. Регулярные упражнения помогают сохранить фигуру упругой, однако некоторые говорили, что она стала слишком уж мускулистой. Полюбовавшись ещё немного на свои силикововые груди, заполнявшие широкое декольте, она повернулась к остальным. Рядом был её муж – высокий и темноволосый фанатик фитнеса, чуть за сорок, ещё в лифте была Ивелина. Познакомились они сегодня на пляже, и, немного выпив вместе, выяснили, что она совсем не прочь позабавиться по-взрослому с парой постарше. После ещё нескольких бокалов и "таблеток для настроения" Ивелина призналась, что ей нравятся игры и пожёстче. Естественно, Анита с мужем никак не могли отказать молодой соблазнительнице с коричневыми волосами и красивой попкой. Тем более, что у них с мужем довольно долго не было таких приключений – работа и путешествия отнимали слишком много времени. И вот, после стольких лет брака, они прибегли к верному средству обогатить свою сексуальную жизнь, пусть и не совсем традиционным путём.

  Анита в очередной раз посмотрела на маленький приподнятый бюст Ивелины. Ей не терпелось укусить проглядвыающие через топик соски. Когда лифт дверцы лифта открылись прямо в её огромную квартиру, она повела свою молодую гостью прямо к спальне, а её муж отправился готовить некоторые из их "специальных" напитков. Скоро вся одежда была на полу и Анита отстервенело наслаждалась телом своей молодой гостьи. Сначала муж только смотрел на них, но вскоре не выдержал и присоединился к оргии. Страсти быстро накалялись и, дрожа от возбуждения, Анита начала извлекать свой завидный арсенал секс-игрушек, наручников и верёвок. Ещё немного – и муж Аниты лежал беспомощно привязанный к кровати, а Ивелина скакала на нём в бешеном ритме. На шее у него была завязана петля, а верёвка от неё была перекинута через раму кровати и Ивелина потихоньку натягивала её в такт толчкам. При виде этого зрелища Анита прямо затрепетала от возбуждения. Бесстыже сев прямо на лицо мужу, лицом к Ивелине, она начала тереться киской о его лицо и рот и стонать. Не останавливаясь, Анита взяла длинный шёлковый шарф, связала петли на обоих его краях и накинула на шею Ивелине и себе. Обе женщины начали откидываться назад и затягивать петли, не переставая скакать на мужчине. Скоро их стоны перешли в сдавленные звуки и хрипы, но они двигались всё быстрее и безумнее, а Ивелина всё сильнее тянула за верёвку, которой душила мужчину. Соски её маленьких грудей торчали чуть ли не вверх от возбуждения. Анита почувствовала, что уже кончает, сдавленно застонала, вся затряслась и резко вытянула спину...

  Анита потихоньку приходила в себя. Ей потребовалось некоторое время, чтобы осознать, где она. Всё ещё дрожа от удовольствия и наркотиков, она увидела Ивелину, которая всё ещё сидела не её муже, но не двигалась. Выражение её лица показалось Аните странно расслабленным. Когда она потянулась и ослабила шёлковый шарф, которым были связаны шеи двух женщин, Ивелина медленно свалилась назад на спину и осталась лежать с раздвинутыми ногами. Анита посмотрела на её гладко выбритую киску и с удовольствием отметила, что её муж кончил в неё. Но в её опьянённый мозг потихоньку начало закрадываться беспокойство. Тут же она быстро склонилась над Ивелиной и с ужасом заметила, что она не шевелится. Даже несколько довольно грубых попыток привести её в чувства не принесли никаких результатов. Внезапно Анита застыла на миг, после чего панически обернулась к своему супругу. Он лежал связанный на кровати, а петля глубоко впилась ему в шею. Анита склонилась над ним и увидела его посиневшее лицо, всё ещё мокрое от её собственного сока. Она попыталась развязать ему петлю и превести его в сознание, но не смогла. Тут вся серьёзность ситуации начала доходить до неё, и Анита впала в панику. Наскоро сообразив, что делать, всё ещё под влиянием наркотиков, сочинила какую-то историю, оделась и бегом отправилась на улицу. В двух кварталах от здания она нашла уличный телефон, и дрожащаим голосом сообщила полицейскому, что когда она пришла домой, ей открылась ужасная картина. Через несколько минут она услышала сирены.

  В тот вечер новостные каналы передавали долгие репортажи об этой ужасной трагедии. Следователи не раскрывали никаких подробностей, но некоторые жёлтые СМИ быстро пронюхали, что этот случай не совсем обычный и начали обсасывать эту историю. Первоначально даже прокурорша, проводившая расследование, считала Аниту обманутой женой и жертвой измены мужа, но скоро начала видеть некоторые несоответствия. Начала копать это дело, и вскоре увидела запись с камер видеонаблюдения здания, на которых было видно, как Анита, её муж и Ивелина заходят вместе в лифт. Ещё не успела она расспросить Аниту об этом случае, как сразу начала получать указы разного рода начальников ускорить расследование и найти виновника этого ужасного преступления.

  Впоследствии выяснилось, что Ивелина была дочерью высокопоставленного правительственного чиновника, и он опасался, что её имя (а также его собственное) будет запятнано. Соответственно был необходим кто-то, кого можно во всём этом обвинить. Не то, чтобы прокуроршу нужно было подталкивать к тому, чтобы найти виновного – в свои сорок четыре она сделала неплохую карьеру, проделала трудный путь, и знала свою работу. У неё было другого выбора – хоть она и была улыбчивой блондинкой с кудрявыми волосами, она точно не была красавицей. Если ещё прибавить тот факт, что она была низкая и чуть полноватая, шанс, что её найдётся благодетель, который поможет ей подняться по карьерной лестнице, был невысок, даже когда она была молода. Она взялась за работу со своим обычным рвением и начала докладывать об успехах – быстро нашлись свидетели, которые видели их троих, забавлявшихся в одном из заведений рядом с пляжем. Потом один молодой следователь смог узнать, что спальня в квартире Аниты оборудована по последнему слову техники, в том числе и записывающей системой. Систему явно делали профессионалы и им потребовалось некоторое время, пока они смогли добраться до сервера, на котором хранились записи. Ещё больше времени у них ушло, чтобы расшифровать их, но в конце концов видео увидело свет, после чего "случайно" утекло из полицейской базы данных, став истинным хитом интернета. Доказательства были несомненны и низенькая прокурорша уже предвкушала победу в суде...

  Всё произошло за каких-то два дня. Давление СМИ на суд было огромно, а также таинственный батя Ивелины явно подготовил почву. Ещё в начале защита Аниты была разбита. Буквально последним гвоздём в крышку её гроба были выявленные факты, что она пыталась подкупить высших чиновников, чтобы её выпустили из тюрьмы. Прокурорша прямо запросила смертный приговор для Аниты и получила его от суда без возражений. Ещё пока прокурорша радовалась похвалам коллег и улыбаясь давала интервью, по различным телеканалам уже вышла официальная информация, что на закрытом заседании суд отклонил жалобу Аниты, принял решение приговорить её к смертной казни через повешение, и постановил исполнить приговор в самый короткий срок...

  Прокурорша вошла последней в помещение для казней. Внутри уже ждал начальник тюрьмы, представитель Министерства и медсестра. Сегодня кроме Аниты будут повешены ещё три женщины – одна двадцатишестилетняя наркоторговка-лесбиянка, двадцатилетняя любовница высокопоставленного коррумпированного таможенника и его тридцатисемилетняя жена. "Какая ирония" – с улыбкой подумала прокурорша – "Жена и любовница будут висеть в петле вместе". Пока прокурорша рассуждала на тему превратностей жизни, палач повёл женщин и начал их расставлять под ожидавшие их петли. Жена таможенника бросала высокомерные взгляды более молодой любовнице и категорически отказалась занимать место рядом с ней. Палач бесцеремонно её толкнул, несмотря на убийственные взгляды, которые она на него кидала. Все были одеты в одинаковые оранжевые тюремные комбинезоны со змейками спереди, но на этом сходство между ними заканчивалось. Наркоторговка была полной, с очень светлой кожей и короткими волосами до плеч с синими, зелёными и оранжевыми локонами. Перед ней была молодая любовница – высокая и слабая девушка с короткими коричневыми волосами, которая всхлипывала и тихо хныкала. Следующая была жена таможенника – слабая, с длинными чёрными волосами, связанными в хвостик, сморщенным лицом и надменным взглядом, даже перед лицом смерти. Последней была Анита – несмотря на время, проведённое в тюрьме, её кожа всё ещё была тёмной, маникюр и макияж в порядке, а её большие силиконовые груди наполняли комбенизон.

  Представитель Министерства быстро зачитал приговор и приказал начальнику тюрьмы привести его в исполнение. Не теряя времени даром, палач начал быстро нахлобучивать петли и надевать на головы женщин белые капюшоны. Любовница таможенника тихо всхлипнула, когда палач накрыл ей голову, а жена начала дёргаться в сторону, будто ей было отвратительно его прикосновение. В конце концов она успела только протестующе вымолвить что-то вроде "Мало того, что приходиться терпеть эту шлюху, так ещё и...", как палач схватил её за петлю и затянул достаточно сильно, чтобы заставить её замолчать. Анита вообще не реагировала на всю эту подготовку – смотрела прямо перед собой и часто дышала.

  Начальник тюрьмы только кивнул головой и палач включил подъёмник. Четыре женщины плавно поднялись на десяток сантиметров от пола. Прокурорша не могла отметить професионализм палача – несмотря на то, что женщины были разного роста, он расчитал высоту так, что они висят точно на одной линии. Сначала женщины только покачивались в петлях и слегка крутились, будто в шоке, но скоро одна за другой начинали свой последний танец. Наркоторговка начала бешено молотить ногами во все стороны. Перед ней любовница мелко дрожала и время от времени слегка сжимала тело. Жена таможенника медленно двигала ногами, будто бы пыталась идти, на секунду останавливалась, потом снова начинала. Анита сначала медленно, но потом со всё большей паникой вытягивала ноги в поисках опоры. Вдруг она подобрала ноги, подняла их слегка вверх и резко оттолкнулась, будто пытаясь прыгнуть. Несколько секунд она висела спокойно, после чего ещё раз толкнулась. Другие женщины также бились в мучениях – наркоторговка начинала вскидывать ноги всё грубее и грубее. Тело жены таможенника начало извиваться в спазмах, а ноги её дрожали. Только любовница висела спокойно в петле и только слегка дёргалась телом или ногами время от времени. Скоро силы начали оставлять женщин. Наркоторговка вдруг прекратила метаться и тяжело повисла в петле. Только время от времени её тело сотрясалось от лёгких спазмов. Аните и жене таможенника однако повезло меньше, они медленно умирали в петле. Анита ещё долго и неслабо брыкалась со сведёнными ногами, прежде чем начала расслабляться. Дёрнулась вяло ещё один-два раза и перестала двигаться. Жена таможенника ещё некоторе время сопротивлялась петле – то извиваясь телом, то слабо вытягивая ноги, но наконец и она затихла.

  Начальник тюрьмы кивнул медсестре. Ни говоря ни слова, она надела стетоскоп и подошла к телу наркоторговки и резким движением расстегнула молнию комбинезона. Под ним показалась совершенно белая кожа, усеянная цветными татуировками, и груди с большими розовыми сосками. Не обращая на это внимание, медсестра положила стетоскоп между сиськами наркоторговки, послушала десять секунд, кивнула и переместилась к любовнице. В этот раз под комбинезоном показались совсем маленькие, почти девичьи груди с маленькими идеально круглыми сосками. Медсестра снова беспристрастно послушала польс и продолжила далее. Молния комбинезона жены таможенника сначала заела, но потом раскрылась и под ней окалалась пара не очень больших, но довольно обвисших грудей с большими тёмно-коричневыми сосками. Медсестра в этот раз слушала звуки стетоскопа немного подольше, но снова кивнула и остановилась перед Анитой. С первого же рывка молния ушла прямо вниз, и из комбинезона вывалился большой силиконовый бюст. Сиськи были идеально оформлены, с идеальным загаром, без каких-либо следов купальника. Соски были большие и заметно торчали вперёд. Прокурорша улыбнулась, когда увидела, как медсестре пришлось отодвигать сиськи Аниты вбок, чтобы засунуть между ними стетоскоп. Она снова послушала несколько секунд пульс, после чего кивнула и отошла. Прокурорша оглядела четыре повешенных тела, которые висели с оголёнными сиськами и с капюшонами на головах. Улыбнулась, когда заметила вытаращенные глаза медсестры, смущение, смешанное с интересом, отмечавшееся на лице представителя Министерства и явное возбуждение, заметное на лице начальника тюрьмы. Она деликатно пригласила двоих мужчин пройти в зал заседаний, чтобы начать оформлять необходимые документы для подтверждения казни.

  После того, как остальные вышли, палач неспеша выкатил носилки к трупу наркоторговки. Медсестра молчаливо наблюлала, как он медленно снял капюшон с её головы. Оттуда показалось лицо с тупым, расслабленным выражением, слегка открытыми глазами и посиневшими губами. Рот наркоторговки был слегка приоткрыт и там был виден её набухший язык. Без промедления палач умело расстегнул до конца молнию комбинезона и оставил тело висеть в петле голышом. Её широкое тело всё было покрыто татуировками, контрастировавшими с белой кожей. Палач внимательно поставил носилки под тело и ослабил верёвку. Несмотря на то, что он действовал медленно, наркоторговка шумно опустилась на носилки и её ноги разошлись, раскрывая киску. Медсестра с профессиональным интересом отметила, что её срамные губы были такими же розовыми, как и большие соски её грудей. Для неё однако было неожиданностью, что киска была заметно влажной. Так как это было первое повешение, в котором она участвовала, её сначала наполнила некая смесь отвращения, которая однако вскоре сменилась любопытством и странным напряжением немного ниже живота. Она преодолела стыд и спросила палача: "Это нормально?". Он с удивлённо обернулся к ней и спросил: "Что нормально?". Медсестра покраснела, но решительно кивнула в стороны выставленных напоказ половых органов наркоторговки. Палач поглядел, пожал плечами и сказал: "Бывает. И у мужчин тоже", после чего подкатил носилки под тело любовницы. "Ох, какой же смертью они умерли!" – подумала медсестра. В это время палач снял капюшон с головы любовницы. Сразу было видно, что она хотя бы не мучилась – её выражение лица было абсолютно спокойно, она висела с головой, наклонённой в сторону, с закрытыми глазами, почти как спящая. Палач снял с неё комбинезон и обнажил молодое и стройное тело. В отличие от наркоторговки, у любовницы не было кричащих татуировок, только пирсинг пупка. Палач медленно опустил её тело на тело наркоторговки и переместил носилки под повешенное тело жены таможенника. Медленно снял капюшон и оттуда показалось искривлённое лицо женщины. Оно застыло в гротескной гримасе с остекленевшими глазами. Изо рта у неё вылез посиневший язык, который буквально свисал в одну сторону. Не обращая на это внимания, палач снял комбинезон и открыл её слабое, но обвисшее от возраста тело. Её небольшой животик слегка нависал над её небритой косматой киской. Палач в этот раз грубо опустил висящее в петле тело и оно шлёпнулось прямо поверх трупа любовницы. "У них был общий мужчина, потом общая виселица, и теперь их голые тела лежат друг поверх друга" – не выдержав, подумала медсестра. В это время палач поставил носилки под Аниту и снял с её капюшон. Несмотря на то, что она довольно сильно мучилась в петле, лицо Аниты было расслабленым со странно уставившимися в одну точку полуоткрытыми глазами и слегка открытым ртом, в котором виделся небухший язык, который на фоне её темной кожи выглядел лиловым. Пока палач снимал комбинезон Аниты, из её рта потекла белая слюна, которая начала капать на большой силиконовый бюст. Пока палач медленно опускал её тело на носилки, медсестра рассматривала её поддерживаемое в отличной форме тело с шоколадным загаром, подумала: "Хотела бы и я так выглядеть в её годы!", вздохнула и вышла. Палач медленно толкнул носилки, нагруженные телами к выходу...

  Прокурорша провела остаток дня оформляя документы и давая интервью нескольким телеканалам, в которых описывала, как она раскрыла такое запутанное и пикантное дело. Она была буквально опьянена своим успехом и интересом СМИ. Несколько высокопоставленных чиновников позвонили, чтобы её поздравить, и даже её вечно суровый шеф выглядел довольным и толкался рядом с ней перед камерами. После окончания рабочего дня, она пошла с несколькими подругами отпраздновать успешную неделю и снова была центром внимания – её поздравляли не только её знакомые и коллеги, но даже мэр города, который ужинал в том же шикарном ресторане.

  Пока прокурорша праздновала, пожилой палач медленно вошёл в тюремный морг и оглядел четыре голых тела, лежащих на столах. Прошёл рядом с украшенным татуировками трупом наркоторговки и поглядел на её всё ещё влажную киску. "Кажется, тебе понравилось в петле. Жаль только, что удовольствие получают уродины с пятицветной причёской..." – подумал он и подошёл к любовнице. Он хорошо оглядел её голое тело и пощупал её маленькие груди. "Девица-красавица, но немного щупленькая как по мне" – сказал он и продолжил далее. Остановился перед женой таможенника и раздвинул её ноги, чтобы посмотреть её небритую киску. "Кажется, давно не трахалась" – подумал он – "Как же ты заросла, неудивительно, что твой муж завёл себе любовницу. Конечно ты и минет давно не делала, но сейчас мы посмотрим" – сказал палач с насмешкой, после чего спустил штаны и начал тыкать полувозбуждённым членом ей в рот и тереть о выскочивший из него посиневший язык жены таможенника. Скоро палач начал рычать от возбуждения и пощупал волосатый лобок женщины, но явно остался недоволен. "Эта сучка ни на что не способна" – сказал он и не одевая штанов подошёл к телу Аниты. Бесцеремонно раздвинув ей ноги, он засунул палец в неё. Вынул его и довольно улыбнулся, когда увидел, что он мокрый. "Вот сучка, кажется и тебе было хорошо висеть в петле" – прошептал он, забрался сверху на Аниту и всунул свой толстый член в неё. Стол начал устрашающе скрипеть под двойной тяжестью, но палач не обратил внимания и начал трахать труп. Скоро его движения стали до того яростны, что силиконовые сиськи Аниты начали подскакивать как живые. Через несколько секунд палач с рёвом кончил в мёртвую киску Аниты.

  За десять километров оттуда, прокурорша отперла дверь своей квартиры. Она была слегка пьяна и в отличном настроении. Она быстро помылась и приготовилась ко сну. Налила себе бокал вина, села на кровать, высунула ноутбук и сразу же увидела новости и интервью, которые она давала в течение дня. Она выпила бокал до дна, после чего вставила кое-какую флешку в ноутбук и пустила кое-какое видео. Это была запись казни четырёх женщин. Пока она смотрела, как палач надевает петли, прокурорша распахнула свой халат и начала ласкать свою небритую киску. Когда женщины повисли в петлях, она упёрлась взглядом в монитор и начала яростно тереть свой клитор и стонать. Прежде чем женщины на видео прекратили брыкаться, прокурорша уже кричала и сотрясалась в оргазме...
bruchpilot
Posts: 9
Joined: Mon Jul 02, 2018 4:08 pm
Been thanked: 3 times

Re: Болгарські оповідання (повішення)

Post by bruchpilot »

Флешмоб.

Български

  Всичко започна като една от онези странни истории в интернет, които бързо набират популярност и стават хит – като опасните селфита и екстремното видео. След като едно момиче, в търсене на тръпка, реши да си направи експеримент и да зaснеме и пусне в интернет, как се качва чисто гола на табуретка и после се обесва на въже, което според даните на производителя има 50% шанс да се скъса при нейното тегло, трендът започна да се развива като буря. За щастие момичето беше оцеляло и беше станало интернет знаменитост, но мнозина нямаха нейния късмет. Скоро мрежата беше залята от подобни видеа, много от които с фатален край. Властите предприеха драконовски мерки за превенция и ограничаване разпространението на подобни материали, но ентусиастите винаги намираха начин. Дори след като повсеместно беше въведен софтуер за автоматично разпознаване и блокиране на достъпа да подобни видеозаписи, трендът не само не спря, а се увеличи – хората просто спряха да качват записите в интернет, за сметка на организиране на събития “на живо” чрез тайни и кодирани съобщения в социалните мрежи. Колкото и да се следеше трафикът, и колкото и бързо да реагираше полицията, често идваха твърде късно...

  Една вечер съвсем набързо беше свикан “флаш моб” под формата на плажно парти в едно наскоро изоставено крайбрежно заведение. Местни и туристи бързо заприиждаха с надеждата да се насладят на зрелището преди пристигането на полицията. Алкохола изобиcлтваше, както и наркотициите и партито скоро започна да става разюздано – хора се събличаха, някой се оттегляха в тъмните ъгли за да се чукат, други се чукаха съвсем отрито под одобрителните възгласи на тълпата и щракането на правещи снимки мобилни телефони. Любопитството нарастваше все повече и повече, докато изведнъж една млада двойка не извади от сака си две въжета и не започна да ги окачва на един от ръждасялите метално трегери. Под възгласите на тълпата напред излезе още една двойка, три жени, които демонстативно се прегръщаха и целуваха пред тълпата, една самотна около четиридесет годишна жена и една от онези странни двойки – възрастен и пълен мъж, с няколко дебели ланеца и пръстена, придружен от млада дама с изрусена чуплива коса и отнесен вид. Първата млада двойка окачи въжетата си и започна леко притеснено да оглежда тълпата, която ги заобикаляше и снимаше с телефони. Трите жени възубдено махаха и се усмихваха на снимащите, както и втората двойка. Възрастният мъж вече беше започнал да се съблича и подкани младата си придружителка да стори същото. Тя явно беше доста пияна, защото започна със залитане да събува късите си панталонки и да се залива от смях от собствената си непохнатност.

  - Е, кой ще започва? – надвика тълпата мъжът от втората двойка. Когато всички го погледнаха, той се усмихна и добави – Ние с Грета имаме вече опит в тези работи, можем да Ви покажем как става!

  Самотната жена се изхили, а най – възрастната от триото лесбийки посочи първата двойка, която стеснително мълчеше и се провикна:

  - Момчето и момичето вече окачиха примките си нека те са първи, а после сме ние!

  - Всички съгласни ли са? – попита мъжът от втората двойка.

  Момчето и момичето се спогледаха, след което дружно кимнаха. От всякъде изпубхнаха одобрителни възгласи и мъжът от втората двойка извика:

  - Добре тогава, всички долу дрехите и да се позабавляваме!

  Възрастният мъж не чака втора покана, а директно дръпна сутиена и бикините на младата си придружителка и започна да търка вече възбуденият си член в голото й тяло. Триото жени бързо се освободи от дрехите си и отново започна да позира в предизвикателни пози пред тълпата. Самотната жена под ентусиазираните възгласи направи един хубав стриптийз в такт с музиката, която се лееше. Първата двойка бавно и стеснително се съблече и нерешително застана под готовите примки. От някъде бързо бяха подхвърлени два полу – счупени стола и момчето помогна на момичето да се качи на единия и да си сложи примката, след което й завъзра ръцете. После сам се качи на другия стол и стори същото със себе си. Двамата се спогледаха колебливо. Тълпата ревеше “Скачай, скачай, скачай!”.

  - На три! - каза рештелно момчето и когато момичето кимна отвърдително, отброи – Едно, две, ТРИ!

  Точно на три тълпата изрева, а давамата ритнаха столовете на които стояха и увиснаха. Нито едно от въжетата не се скъса и телата им започнаха да се люлеят насам - натам. Триото жени заподскачаха от възторг при вида на обесените. Втората двойка гледаше с интерес и жената масажираше хуя на мъжа, който придобиваше все по – внушителни размери. Самотната жена хвърляше погледи ту на висящата двойка, ту на големия член на мъжът от втората. Момчето и момичето висяха спокойно – само щръкналите розови зърна на момичето леко потреперваха от време на време при напразните й опити да поеме въздух. Скоро стройното й белокожо тяло се отпусна съвсем на въжето и не помръдна повече. Момчето до нея се раздвижи леко и членът му получи малка ерекция, но и той затихна бързо.

  Триото жени изглеждаха доста разочаровани от бързия край на първата двойка, но започнаха да позират със своите въжета и бавно да ги връзват за ръждясалия трегер. Възрастният мъж вече безсрамно и здраво чукаше своята млада спътница, като беше вдигнал краката й на раменете си, а тя от своя страна стенеше оглушително. Мъжът от втората двойка галеше клитора и смучеше големите гърди на приятелката си, докато тя дазнеше огромният му член. Самотната жена се приближи до тях и малко нерешително попита:

  - Извинете за директния въпрос, но толокова голям хуй никога не съм докосвала, може ли да му духам? Нищо чудно тази вечер да ми е да последно...

  Мъжът се усмихна, а жената направо се разсмя и отговори вместо него:

  - Да, разбира се че може! Нямам нищо против!

  Самотната жена също се усмихна и докато се настаняваше до двойката попита:

  - Извинявайте, че се натрапвам, но за първи път съм на такова събитие! Направо треперя от възбуда!

  - О, ние сме вече за трети път – отговори жената от втората двойка – и тук не спазваме никакви задържки. Даже се запознахме на такова събитие!

  Приятелят й в това време продължаваше да смуче зърната и да милва клитора й. Без да чака покана самотната жена пое големия му член в устата си. В това време триото жени вече беше окачило примките си. Една от тях – млада, чернокоса и до токлова слаба, че нямаше бюст, тихо помоли нещо другите две. Те я взеха на ръце и я повдигнаха на нивото на средната примка. Докато се опираше на ръцете им младата лесбийка направи шпагат, разкривайки пред всички силно окосмената си путка, направи разкривена физиономия и изплези език, все едно е обесена. Тълпата ревна и телефоните защракаха снимка след снимка. След като позира още известно време за снимки, младата лесбийка се качи на един от столовете, сложи си примката и помоли приятелките си да й завъжат ръцете. Позира така още няколко секуниди, след което с вик се хвърли от стола. За всеобща изненада въжето издържа и тя увисна на него тежко. Тълпата ревеше от удоволствие. Няколко секунди тялото й само се клатеше на въжето, след което тя започна бясно да рита, но въжето отново не се скъса. На лицето й се изписа паничаско изражеуние. Двете й приятелки се втрунаха към нея, но вместо да й помогнат да го скъса, те хванаха краката й здраво за да не може да рита. Едната от тях бързо вкара пръстите си в косматата й путка, а другата започна бясно да тръка клитора й. Младата лесбийка напъваше мускули в опит да се освобиди от хватката, но скоро по тялото й започнаха да преминават само тръпки. Другите две жени обаче не спираха да масажират косматия й пубис, докато тя съвсем не се отпусна и от устата и се показа върхът на набъбналият й посинял език. Възрастният мъж продължаваше да чука младата си спътница без да се интересува от нищо друго, а самотната жена междувременно беше яхнала големи член на мъжа от втората двойка. Неговата приятелка беше пък въседнала лицето му и стенеше под напора на езика му.

  Най - възсрастната от триото лесбийки огледа обесенията труп са своята приятелка с блеснал поглед и подкани третата от групата:

  - Хайде давай и ние да изпитаме съдбата!

  Двете жени бързо се подготвиха и се качиха на импровизираните от боклуци столове. Тълпата започна да ги подканя с викове. Без да му мисли много по – възрастната скочи. Въпреки, че наближаваше четиридесетте, тялото й беше стройно и гъвкаво. След скока то описа странна дъга и се опъна рязко в края й. Въжето не издържа и се скъса, а жената тупна на земята с тържествуващ вик. Тълпата отново изрева със смесица от възторг и разочарование. Последната от триото жени гледаше как тълпата помага на нейната съптнциа да се изправи и дишаше тежко. Малките й кафеви зърна бяха щръкнали. Тя пое дълбоко въздух и също се хвърли от импровизирания стол. Въпреки, че тялото и описа във вързуха почти същите движения като тези на нейната спътница, въжето не се скъса. Тя увисна рязко в примката, но веднага се опомни и започна бясно да рита с крака под възгласите на тълпата. Скоро движенията и станаха резки и неконтролируеми. Тя започна безсрамно да движи таз и да разкрачва крака, като показваше пред щракащите телефони, удивително тъмния си клитор и срамни устни, които контрастираха с иначе светлата й кожа. Тя още не беше спряла да се гърчи в примката, когато самотната жена, която я зяпаше с пламнал поглед, спря да язди мъжа от втората двойка и извика задъхано:

  - Не мога повече, ще опитам сега или никога!

  - Искаш ли да ти помогнем? – попита жената от двойката, след като се надигна от лицето на приятеля си.

  - Да, ако може само да ми вържеш ръцете! – помоли самотната жена и бързо завърза поредното въже на трегера и нареди две празни щайги вместо стол на койо да стъпи. Ведната щом си сложи примката, жената от втората двойка понечи да завърже отзад ръцете й, но тя помоли:

  - Не, пристегни ги с колана отпред! – и събра длани отпред в скута си.

  Жената от втората двойка чевръсто затегна колана около кръста и лактите й, след което и прошепна в ухото: “Давай смело, такава тръпка никога не си изпитвала. Ние ще увиснем виднага след теб”. Самотната жена само кимна и рязко изрита празните щайги из под краката си. Тълпата отново ревна във възторг. Първите няколко секунди тялото на самотната жена се клатеше изпънато в очакване на скъсването на въжето, но когато тя осъзна че това не стана, изведнъж започна енергично да трие путката си едновременно с двете завързани отпред ръце. Глъчката в тълпата нарастна още повече, а светкавиците на телефоните защракаха усилено, докато тя мастурбираше на въжето със затворени очи и съсредоточено изражение. Възрастният мъж от последната двойка все така не спираше да чука по – младата си спътница, но сега беше вперил поглед в клатушкащото се на въжето тяло и обливаше устни. Мъжът и жената от втората двойка с интерес наблюдаваха как тя триеше клитора си все по – бързо и по – бързо, докато не започна да губи координация и по тялото й да преминават мощни спазми.

  - Хайде скъпи, ние сме на ред! – каза с усмивка жената от втората двойка.

  - Но Гретхен, тя още рита, да я изчакаме да приключи преди да опънем въжето и ние – без да откъсва поглед от конвулсиите на самотната жена, отговори приятелят й.

  - Да не караме хората да чакат! Докато окачиш въжетата тя ще се е обесила. Искам и ние да увиснем до нея и ти да си по средата – така ако въжетата не се скъсат, поне ще имаш по една обесена путка от всяка страна! – със смях добави жената от втората двойка.

  - Е, добре, знаеш как да ме предразположиш! – също се засмя приятелят й и започна да окачва примките.

  Из тълпата се разнекоха коментари, че едното въже е доста по – дебело от другото и някои се зачудиха, кой от двамата ще увисне на него. По – запознатите пък коментираха, че най – вероятно то е за жената, тъй като макар, че тя имаше лице като на модел, беше доста пълничка. И наистина те си оказаха прави и жената надяна на врата си дебелото въже, след което приятелят й завърза ръцете. После и той си сложи примката, след което една маскирана жена от тълпата завърза ръцете зад гърба му, плясна го по задника и отново се скри в множеството.

  - Май си намери нова обожателка? Ако се обеся поне бързо ще намериш нова компания! – каза през смях жената от втората двойка и добави – Както винаги “на три” нали? Мъжът само кимна и започна да брои. На “три” телпата ревна и двамата се метнаха във въздуха. Въжето на мъжа изскърца жално, но за всеобща изненада не то, а по – дебелото въже на жената се скъса и тя тупна по задник на земята сред всеобщи възгласи на смях. Над нея тялото на мъжа се извиваше в примката и дългият му член започна да се мята насам – натам. Няколко секунди бяха небоходими на жената за да се опомни, след което тя чевръсто стана и започна енергично да му духа. Тълпата за пореден път ревеше от възторг, докато мъжът се гърчеше в примката, а приятелката му здраво лъскаше голямият му член. По тялото му започнаха да преминават силни спазми и от устата му се показа набъбнал език. Скоро лицето на мъжа започна да придобива отпуснато изражение и тъмно лилавият му език изскочи и увисна буквално до брадичката. Приятелката му започна още по – бързо да търка огромният му член, докато от него не потече гъста сперма. Тя изкрещя победоносно и започна да размазва семето му по циците си, без да спира да лъска хуя му. Когато стана ясно, че той е съвршил във всяко едно отношение, тя се обърна към тълпата, вдигна ръце във въздуха и отново възсторжено изкрещя под одобрителните възгласи на множестовото, след което побърза да изчезне. Възрастният мъж, който наблюдаваше сценката без да спира да чука стенещата си спътница, изведнъж спря, стана, изправи и младата си държанка, и грубо я повлече към трегерите на които вече висяха няколко трупа. Бързо нагласи две въжета, завърза младата си спътница, качи я на стола и и сложи примката. Тя през цялото време се усмихваше глуповато и се мъчеше да позира съблазнително за непрестанно снимащите. Възрастният мъж я огледа още веднъж с хищен поглед, след което се качи на доста висока камара боклуци, нахлузи примката и сам си щракна чифт белезници. Из тълпата се разнесе негодувание. На всички им направи впечатление, че неговото въже е със същата дебелина като това на спътницата му, а той беше доста по – едър от нея. На всичкото отгоре се беше качил на доста висока купчина, явно с надеждата да скъса въжето, като скочи от по – високо. Без да обръща внимание на започналите гневни освирквания, възрастният мъж безцеремонно ритна счупения стол из под краката на своята съптница. Тя увисна на въжето леко и то не се скъса. Той се усмихна злобно на учуденото й изражение и плахите опити да намери опора за краката си. Тълпата вече започна да изразява явно негодувание, но възрастният мъж само се усмихна надменно и със страхотна засилка скочи от камарата боклуци. Тънкото му въже извънтя като струна, но също не се скъса и се впи здраво във врата му. Той моментално изпадна в паника и започна бясно да се мята. Тълпата ревна от смях при комичния вид на подскачащото на въжето ниско и закърглено тяло, с щръкнал къс и дебел член, още влажен от сока на спътницата му. Тя от своя страна беше прекратила безплодните опити да намери опора и с отнесено изражение на лицето беше започнала да движи таза си напред – назад. Лека – полека движенията и станаха енергични, краката й започнаха от време на време да се разтварят и да излагат на показ мократа й розова путка за удоволствие на тълпата. До нея лицето на възрастният мъж посиня и се разкриви в агония, дори очите му сякаш щяха да изкочат. Явно бързо губеше сили и скоро започна само безпомощно да тръска тяло на въжето, а дебелият му член комично подскачаше. На лицето на спътницата му отнесеното изражение започна да се сменя с такова на напрежение. Освен, че все по - яростно движеше таза си напред – назад, започна също така ритмично да сгъва и разкрачва крака, безсрамно излагайки на показ клитора и срамните си устни. Малките й шръкнали цици подскачаха при резките й движения. Тя забързваше темпото все повече и повече. До нея възрастният мъж отново се разтресе и от дебелият му член изобилно потече сперма за радост на тълпата. Разкривеното му изражение бавно се отпускаше докато членът му изхвърляше семе за последен път. Младата му спътница обаче оше не се предаваше и продължаваше да рита здраво, въпреки че беше започнала да губи координация. Някъде в далечината прозвуча полицейска сирена, после още една и сред тълпата настана смут. Мнозина тръгнаха да бягат, но за някои възбудата и желанието да заснемат края на младата жена надделяха. Някои дори започнаха със смях да подканят спътницата на възрастният мъж да приключи преди полицията да е пристигнала. Тя обаче на обръщаше внимание на нищо и продължаваше съсредоточено да изпълнява своя последен танц. Дори когато лицето й посиня и от устата й протече слюнка тя продължаваше. Накрая мощни спазми разтърсиха тялото й. Последните смелчаги от тълпата, които въпреки приближаващия се звук на сирени, още снимаха с телефоните си, възкликнаха одобрително. Когато първите полицаи пристигнаха, трупът й още се поклащаше на въжето.

Русский

  Всё началось с одной из тех странных историй в интернете, которые быстро набирают популярность и становятся хитами – вроде опасных селфи и экстремального видео. А именно, одна девушка в поисках, чем бы себя возбудить, решила сделать эксперимент: снять и выложить в интернет видео, как она стоит совершенно голая на табуретке и потом вешается на верёвке, которая по данным производителя имеет 50% вероятность оборваться под её весом. И это дело сразу же стало трендом, развивающимся словно буря. К счастью, та девушка выжила и стала интернет-знаменитостью, но многие другие были менее удачливы. Скоро вся сеть была полна подобными видео, многие из них были с летальным исходом. Власти принимали драконовские меры для предотвращения и ограничения распространения подобных материалов, но энтузиасты всегда находили способ. Даже после того, как повсеместно был введён софт для автоматичного распознавания и блокирования доступа к подобным видеозаписям, тренд не только не спал, но и увеличился – люди просто перестали закачивать записи в интернет, вместо чего начали организовывать мероприятия вживую через тайные и закодированные сообщения в социальных сетях. Как ни старались спецслужбы следить за трафиком, и как ни спешили полицейские, они зачастую приходили слишком поздно...

  В один вечер совсем по-быстрому был созван флешмоб в формате пляжной вечеринки в одном недавно заброшенном прибрежном заведении. Местные и туристы быстро поприезжали с надеждой, что успеют насладится зрелищем прежде чем нагрянет полиция. Алкоголя было полно, как и наркотиков, и вечеринка начала становиться всё более разнузданной – люди раздевались, одни прятались в тёмные углы, чтобы потрахаться, другие трахались совсем открыто под одобрительные возгласы толпы и щелчки снимающих телефонов. Любопытство нарастало всё больше и больше, пока вдруг одна молодая пара не извлекла из сумки две верёвки не начала привязывать их на одну из ржавых металлических балок. Под одобрительные возгласы толпы вперед вышла ещё одна пара, три женщины, которые демонстративно обнимались и целовались перед толпой, одна одинокая женщина где-то сорока лет, и одна странная пара – полный пожилой мужик, с несколькими толстыми цепочками и кольцами в сопровождении молодой дамы с посёкшимися хрупкими волосами и своеобразным видом. Первая пара привязала себе верёвки и начала слегка смущённо оглядывать окружавшую их толпу, которая снимала их на телефоны. Три женщины возбуждённо махали руками и улыбались снимающим, как и вторая пара. Пожилой мужик начал раздеваться и подталкивал свою молодую подругу сделать то же самое. Она явно была достаточно пьяна, поэтому наклонившись начала снимать свои маленькие шортики, заливаясь смехом от смущения.

  – Ну, кто начнёт? – воззвал к толпе мужик из второй пары. Когда все поглядели на него, он улыбнулся и добавил. – У нас с Гретой уже есть опыт в этом деле, можем вам показать, как это делается!

  Одинокая женщина рассмеялась, а самая старшая из тройки лесбиянок указала на первую пару, которая стеснительно молчала, и сказала:

  – Парень и девушка уже привязали себе петли, пусть они будут первые, а потом мы!

  – Все согласны? – спросил мужик из второй пары.

  Парень и девушка огляделись, после чего дружно кивнули. Отовсюду раздались одобрительные возгласы и мужчина из второй пары сказал:

  – Тогда хорошо, все раздевайтесь и позабавимся!

  Пожилой мужик не ждал особого приглашения, и сразу же стянул лифчик и трусики со своей подруги и начал тереть свой уже возбуждённый член об её голое тело. Трое лесбиянок тоже быстро освободились от одежды и снова начали позировать в соблазнительных позах перед толпой. Одинокая женщина под восторженные возгласы сделала приятный стриптиз в такт музыке, которая играла. Первая пара медленно и стеснительно разделась и нерешительно встала под готовые петли. Откуда-то быстро были притащены два поломанных стула и парень помог девушке встать на один из них и надеть петлю, после чего завязал ей руки. Потом сам встал на второй стул и сделал то же самое себе. Они нерешительно посмотрели друг на друга. Толпа ревела: «Прыгайте, прыгайте, прыгайте!»

  – На счёт три! – сказал решительно парень и когда девушка утвердительно кивнула, начал считать. – Раз, два, ТРИ!

  На счёт "три" толпа взревела, а двое оттолкнулись от стульев, на которых стояли, и повисли. Ни одна верёвка не оборвалась и их тела начали покачиваться туда-сюда. Трое лесбиянок начали подскакивать от восторга при виде повешенных. Вторая пара с интересом смотрела и женщина массировала мужику член, который приобретал всё более внушительные размеры. Одинокая женщина бросала взгляд то на висящую пару, то на большой член мужика из второй пары. Парень и девушка висели спокойно – только стоящие розовые соски девушки легко подёргивались время от времени при тщетных попытках вдохнуть воздух. Скоро её стройное и белокожее тело расслабилось совсем и больше не шевелилось. Парень перед ней слегка пошевелился и его член немного встал, но и он быстро затих.

  Трое женщин выглядели довольно разочарованными быстрым концом первой пары, но начали позировать со своими верёвками и медленно привязывать к ржавой балке. Пожилой мужик уже бесстыдно и сильно трахал свою молодую спутницу, подняв её ноги на свои плечи, а она со своей стороны оглушительно стонала. Мужчина из второй пары ласкал клитор и сосал большие груди своей подруги, пока она дразнила его огромный член. Одинокая женщина подошла к ним и немного нерешительно спросила:

  – Извините за прямой вопрос, но такой большой член я ещё никогда не пробовала, можно я его пососу? Ведь этот вечер может стать для меня последним...

  Мужчина улыбнулся, а женщина рассмеялась и ответила вместо него:

  – Ну конечно можно! Я не против!

  Одинокая женщина тоже улыбнулась, и пока пристраивалась к паре, спросила:

  – Извините, что вмешиваюсь, но в первый раз я на таком мероприятии! Я просто трепещу от возбуждения!

  – А мы уже в третий раз, – ответила женщина из второй пары, – и тут нет никаких запретов. Мы даже познакомились на таком мероприятии!

  Её приятель в то время продолжал сосать её соски и теребить её клитор. Не дожидаясь приглашения, одинокая женщина взяла его большой член в рот. В это время трое женщин уже привязали себе петли. Одна из них – молодая, черноволосая и до того тощая, что у неё даже не было бюста, тихо попросила что-то у двух других. Те её взяли на руки и подняли на уровень средней петли. Опираясь на их руки, молодая лесбиянка сделала шпагат, раскрывая перед всеми свою сильно заросшую киску, скорчила искривлённую гримасу и высунула язык как повешенная. Толпа взревела и телефоны защёлкали, делая снимок за снимком. Попозировав ещё некоторое время для снимающих, молодая лесбиянка взобралась на один из стульев, надела себе петлю и попросила подруг завязать ей руки. Они попозировала ещё несколько секунд, после чего с криком кинулась со стула. Неожиданно для всех, верёвка выдержала и она тяжело повисла на ней. Толпа ревела от удовольствия. Несколько секунд её тело только подёргивались на верёвке, после чего она начала бешено брыкаться, но верёвка всё равно не рвалась. Не её лице вырисовывалось паническое выражение. Две её подруги бросились к ней, но вместо того, чтобы помочь ей оборвать верёвку, крепко схватили её за ноги, чтобы она не могла дрыгать ими. Одна из них быстро засунула свои пальцы в её заросшую киску, а ещё одна начала бешено теребить её клитор. Молодая лесбиянка напрягала мускулы, пытаясь освободиться от хватки, но вскоре её тело ослабло, и лишь судороги пробегали по нему. Две другие женщины однако не переставали массировать её мохнатый лобок, пока она совсем не расслабилась и из её рта не показался кончик её набухшего и посиневшего языка. Пожилой мужик продолжал трахать свою молодую спутницу, не интересуясь ничем другим, а одинокая женщина в это время скакала на большом члене мужика из второй пары. Его подруга тем временем оседлала его лицо и стонала под ласками его языка.

  Самая старшая из трёх лесбиянок оглядела труп своей повешенной подруги с сияющим взглядом и подтолкнула третью подругу:

  – Ну что, давай и мы испытаем судьбу!

  Две женщины быстро подготовились и забрались на импровизированные стулья из хлама. Толпа начала их подбадривать криками. Не долго думая, старшая спрыгнула. Несмотря на свои почти сорок лет, её тело было стройным и гибким. После прыжка она описала странную дугу и резко дёрнулась в конце. Верёвка не выдержала и оборвалась, а женщина шлёпнулась на землю с торжествующем воем. Толпа снова взревела со смесью восторга и разочарования. Последняя из трёх женщин глядела, как толпа помогает её тяжело дышащей подруге встать. Её маленькие соски выпирали. Она глубоко вдохнула воздух и тоже спрыгнула с импровизированного стула. Несмотря на то, что её тело описало почти такую же траекторию, как и тело её спутницы, верёвка не оборвалась. Она резко повисла в петле, но сразу же опомнилась и начала бешено колотить ногами под возгласы толпы. Скоро её движения стали резкими и неконтролируемыми. Она начала бесстыдно двигать тазом и раздвигать ноги, показывая перед стоящими наготове телефонами свой удивительно тёмный клитор и половые губы, которые контрастировали с её светлой кожей. Она ещё продолжала извиваться в петле, когда одинокая женщина, которая пожирала её пламенным взглядом, перестала скакать на мужчине из второй пары и выдохнула:

  – Не могу больше, попробую сейчас или никогда!

  – Тебе помочь? – спросила женщина из второй пары, после чего встала с лица своего приятеля.

  – Да, если можно, просто свяжите мне руки! – попросила одинокая женщина и быстро привязала очередную верёвку к балке, поставила два пустых ящика вместо стула, и встала на них. Сразу как она надела себе петлю, женщина из второй пары начала завязывать ей сзади руки, но она попросила:

  – Нет, свяжи их ремнём спереди! – и сцепила ладони спереди.

  Женщина из второй пары туго затянула ремень у её талии и локтей, после чего прошептала на ухо: "Давай смелей, такого возбуждения ты ещё никогда не испытывала. Мы повесимся сразу после тебя". Одинокая женщина только кивнула и резко вытолкнула пустые коробки из-под своих ног. Толпа снова восторженно взревела. Первые несколько секунд тело одинокой женщины качалось, вытянувшись в ожидании обрыва верёвки, но когда она поняла, что верёвка не оборвётся, сразу же начала энергично тереть свою киску одновременно двумя связанными спереди руками. Шум в толпе нарастал всё больше, а вспышки телефонов защёлкали усиленно, пока она мастурбировала в петле с закрытыми глазами и сосредоточенным выражением лица. Пожилой мужик из последней пары, всё так же не переставал трахать свою молодую спутницу, но теперь вперил взгляд в болтающееся в петле тело и облизывал губы. Мужчина и женщина из второй пары с интересом наблюдали, как она теребит свой клитор всё быстрее и быстрее, пока не начала терять координацию и по её телу не начали проходить мощные спазмы.

  – Давай, дорогой, мы следующие! – сказала с улыбкой женщина из второй пары.

  – Но Гретхен, она ещё дёргается, давай подождём, когда она закончит, а тогда уже и мы испробуем верёвку, – не отрывая взгляда от конвульсий одинокой женщины, ответил ей приятель.

  – Не будем заставлять людей ждать! Пока привяжем верёвки, она уже зависнет. Хочу, чтобы и мы повесились рядом с ней, и ты посередине – так, что если верёвки не оборвутся, у тебя будет по повешенной киске с каждой стороны! – со смехом добавила женщина из второй пары.

  – Да, ты знаешь, как меня соблазнить! – также засмеялся её приятель и начал привязывать верёвки.

  В толпе начали разноситься комментарии, что она верёвка заметно толще другой и некоторые заинтересовались, кто из двоих повесится на ней. Более знающие говорили, что скорее всего женщина, поскольку хоть лицо у неё было модельной внешности, она была довольно полной. И действительно, так и оказалось, и женщина надела на шею толстую верёвку, после чего её приятель связал ей руки. Потом и он надел петлю, после чего одна женщина в маске из толпы завязала ему руки за спиной, хлопнула его по заднице и снова скрылась в толпе.

  – Ты, наверное, нашёл новую поклонницу? Если я повешусь, ты хотя бы быстро найдёшь новую партнёршу! – сказала сквозь смех женщина из второй пары и добавила: – Как всегда на счёт три, да? – Мужчина только кивнул и начал считать. На счёт "три" толпа взревела и двое бросились в воздух. Верёвка мужчины жалобно скрипнула, но ко всеобщему удивлению не она, а более толстая верёвка женщины оборвалась и она шлёпнулась попой на землю посреди всеобщих возгласов смеха. Над ней тело мужчины извивалось в петле, и его длинный член начал качаться туда-сюда. Несколько секунд нужно было женщине, чтобы опомниться, после чего она проворно встала и начала энергично ему сосать. Толпа в очередной раз взревела от восторга, пока мужчина корчился в петле, а его подруга активно ласкала его большой член. По телу его начали проходить сильные спазмы, и из его рта показался набухший язык. Скоро лицо мужчины начало приобретать расслабленное выражение, и его тёмно-лиловый язык выскочил и свис буквально до подбородка. Подруга начала ещё быстрее теребить его огромный член, пока из него не потекла густая сперма. Она победоносно вскрикнула и начала размазывать его семя по своим сиськам, не переставая ласкать его член. Когда стало ясно, что он кончил во всех смыслах, она обернулась к толпе, подняла руки в воздух и снова восторженно закричала под одобрительные возгласы собравшихся, после чего быстро исчезла. Пожилой мужик, который наблюдал за этой сценой не переставая трахать свою стонущую спутницу внезапно остановился, встал, поднял и свою молодую подругу, и грубо потащил её к балке, на которой уже висело несколько трупов. Быстро приладил две верёвки, связал свою молодую спутницу, поставил её на стул и одел ей петлю. Она всё это время глуповато улыбалась и пыталась соблазнительно позировать снимающим без перерыва камерам. Пожилой мужик оглядел её хищным взглядом, после чего взобрался на достаточно высокую кучу хлама, надел петлю и сам защёлкнул себе наручники. В толпе разнеслось негодование. Всем было видно, что его верёвка такой же толщины, как и у его спутницы, но он был заметно крупнее неё. Плюс ко всему, он взобрался на довольно высоко, явно надеясь, что верёвка оборвётся, если он спрыгнет с большей высоты. Не обращая внимания на начавшиеся гневные выкрики, пожилой мужик бесцеремонно выбил сломанный стул из-под ног своей спутницы. Она легко повисла в петле и верёвка не оборвалась. Он усмехнулся злобно, глядя на удивлённое выражение её лица и тщетные попытки найти ногами опору. Толпа уже начала выражать негодование, но пожилой мужик только надменно усмехнулся и с огромным усилием пригнул с кучи хлама. Его тонкая верёвка прозвенела как струна, но тоже не оборвалась и сильно впилась ему в шею. Он моментально впал в панику и начал яростно метаться. Толпа ревела от смеха при виде комично подскакивающего в петле низкого и округлого тела со стоящим маленьким и толстым членом, ещё влажным от сока его спутницы. Она со своей стороны прекратила бесплодные попытки найти опору и с безразличным выражением лица начала двигать тазом взад-вперёд. Постепенно её движения становились всё энергичнее, её ноги начала время от времени раздвигаться и выставлять напоказ её мокрую и розовую киску к удовольствию толпы. Рядом с ней, лицо пожилого мужика посинело и скривилось в агонии, даже глаза казалось, вот-вот выскочат. Он быстро терял силы и уже скоро его тело только беспомощно сотрясалось в петле, а его толстый член комично подскакивал. Но лице его спутницы безразличное выражение начало сменяться напряжённым. Вдобавок ко всё более яростным движениям таза взад-вперёд, она начала также ритмично сдвигать и раздвигать ноги, бесстыдно выставляя напоказ клитор и срамные губы. Её маленькие стоящие сиськи покачивались при резких движениях. Она ускоряла темп всё больше и больше. Рядом с ней пожилой мужик снова затрясся, а из его толстого члена обильно потекла сперма к радости толпы. Искривлённое выражение его лица его постепенно расслаблялось, пока его член в последний раз извергал семя. Его молодая спутница однако не сдавалась и продолжала сильно дёргаться, несмотря на то, что уже начала терять координацию. Где-то вдали прозвучала полицейская сирена, потом ещё одна и среди толпы началось смятение. Многие начали бегать, но некоторые настолько возбудились, что желание заснять конец молодой женщины перевешивало. Некоторые даже начали со смехом призывать спутницу пожилого мужика закончить прежде, чем нагрянет полиция. Она, однако, не обращала ни на что внимания и сосредоточенно исполняла свой последний танец. Даже когда лицо её посинело и изо рта потекла слюна, она всё равно продолжала. Наконец, мощные спазмы сотрясли её тело. Последние смельчаки из толпы, которые несмотря на приближающиеся звуки сирен, всё ещё снимали происходящее на свои телефоны, воскликнули одобрительно. Когда появились первые полицейские, труп ещё покачивался на верёвке.
bruchpilot
Posts: 9
Joined: Mon Jul 02, 2018 4:08 pm
Been thanked: 3 times

Re: Болгарські оповідання (повішення)

Post by bruchpilot »

Български

Всичко започна с една страхотна идея как да прекарат времето между завършването на гимназията и започването на съвършенно нов живот в колежа. Цялата компания беше съгласна да си направят една дълга екскурзия и за опознаят места за които бяха само чели в интернет. Доста време обаче мина докато се разберат къде ще отидат – Джош и Анжела искаха да посетят Южна Европа, Никълъс и Ради – Близикия изток, Нел искаше да види Австралия и Нова Зеландия, Ани, Сюзън и Хънт, нямаха претенции, искаха само да пътуват. Тъй като никой от розителите им не беше съгласен да пътуват сами, към тяхната компания щяха да се присъединят още Дария – майка на Сюзън и тяхна учителка от гимназията, и нейната позната Хелън, която търсеше малко развлечение след поредната си неуспешна връзка. В крейна сметка, след много разисквания, успяха да съчетаят желанията на всички – една седмица в Австралия, после още една в Европа и накрая щест дни в екзотичен курорт насред пясъците на Арабския полуостров.

Пътуването беше прекрасно – Дария беше чудесен организатор, а капризите и изискванията на Хелън навсякъде им осигуряваха даже излишен лукс. Снимаха кенгурута и коали, пиха вино на брега на Средиземно море и накрая прявиха нощен излет в пустинята. Двойките си правеха селфита, а останалите от компанията се опитваха да ги напрявят смешни с глупави жестове. Имаше най – различни емоции докрая - още на първия ден след като пристигнаха в курорта, Хелън беше омаяна от един висок и красив арабин, който явно също не беше безразличен към блясъка на изрусените й коси, дългите крака и големия бюст. На втората вечер ходиха на разходка с коне в пустинята и Хелън се върна чак на сутринта. Дария не одобри особено това поведение, но момичетата от компанията я гледаха с усмивка и си шепнеха тихичко. Към края на престоя им Хелън вече говореше за своя “приказен шейх” и за това как ще прекарат остатъка от лятото на яхтата му. За изненада на всички той дойде да ги изпрати до летището и дори носеше багажа на Хелън. Обясни пред всички, че има делово пътуване траещо няколко дни, но когато то приключи ще посети родния им град и по – специално Хелън. Тя грееше от щастие докато минаваха през контролите на летището. Бяха вече в транзитна зала, когато изведнъж ги обградиха полицаи и ги помолиха да ги придружат. Всички бяха много учтиви и никой не се обезпокои. В отделна зала помолиха всеки да отвори багажа си и направиха подробен оглед. Естествено не откриха нищо и компанията веше се готвеше да се качва в самолета, когато един от полицаните започна да прекарва странно, подобно на четец за бар код устройство, по вече прибраният им багаж. Изведнъж над куфара на Хелън то започна да звъни и полицаите изведнъж се сепнаха. Въпреки протестите на Хелън бързо разпердушиниха багажа й. Отново не откреха нищо, но един от полицаите донесе нож и започнаха да режат подплатата. Веднага откриха малки торбички от странен материал, закрепени на сгъвките на подплатата. Всички гледаха невярващо как разпарят една от тях и я тестват. След няколко секунди полицаят вдигна тестера и каза само една дума – “Кокаин”. Началникът му се обърна към компанията и със твърд глас каза – “Вие сте арестувани за трафик на наркотици”. Хелън, която до този момент само гледаше невярващо извика “Това не е мое! Не съм го слагала там!”, но полицаите вече слагаха белезници и извеждаха групата навън. Натъпкаха ги в горещото купе на микробус без прозорци и докато пътуваха Дария изригна върху Хелън:

-Тъпа кучка такава, какво си направила? Въобще имаш ли мозък?

- Нищо не съм направила, това не е мое! Някой ми го е подхвърлил! – изхлипа Хелън.

-Да бе, да! Очакваш да ти повярвам?

Хелън само изхлипа в отговор, но Джош се намеси в нейна защита:

- Госпожо Силвърсън, Хелън вчера цял ден беше на басейна, няма как да е зашила нещо в багажа си. А и преди това беше по цял ден с нейния Шейх. Някой наистина го е направил докато нея я е нямало в стаята. В този момент се намеси и Сюзън:

- Мамо Джош е прав! Освен това снощи видях пиколото да товари багажа на леля Хелън в колата на нейния приятел, преди да излезят на вечеря. И той я докара на летището тази сутрин!

- Какво, моят Шейх да е направил подобно нещо? Вие луди ли сте? – ревна Хелън – Той е богат, няма нужда от това!

Макар още да беше видимо ядосана, Дария каза с по – спокоен глас:

- Добре, успокойте се, ще обясним на полицията какво е станало и ще ни пуснат! Веднага щом стигнем ще се обадя в посолството и ще оправя нещата!

Останалата част от пътуването мина в мълчание. За тяхно щастие, когато пристигнаха в затвора пазачите не се опитаха да ги разделят и ги натикаха в една обща килия, която предлагаше учудващо добри условия. Дария се поотпусна – беше чува само лоши неща за затворите в Близкия Изток. Скоро им донесоха храна и Дария поиска телефон. “Телефон?” отговори пазачът със силен акцент - “Не, телефон! Говори на началник!” След което трясна вратата. По някое време следобед самият “началник” се появи заедно с някаква слаба, забулена жена, която превеждаше. Всички започнаха да говорят в един глас и жената рязко ги прекъсна:

-Ще говорите когато Ви попитат!

Дария направи жест към другите да се успокоят и изчака жената да се объне към нея:

- Смятаме, че е станало недоразумение, моля да ми радрешите да се обядя в посолството.

Забулената жена я погледна надменно, изсумтя и се обърна към Началника. Обясни му нещо, той помисли малко и започна да клати глава утвърдително. Забулената жена видимо се напрегна, отново започна да му говори и от своя страна, да прави жестове на отрицаниие. Началникът от начало я слушаше спокойно, но после изведнъж се намръщи и кресна нещо, след което се обърна и си тръгна. Със зачервено от яд лице забулената жена изсъска на Дария:

- Едно обаждане и това е! Тръгвай! – и повлече Дария след себе си.

Дария успя веднага да се съврже с посолството и от там и общаха помощ. Още вечерта при тях дойде техен представител. От начало беше резервиран и директно заяви, че не им вярва, тъй като това е редовното извинение на всички трафиканти, но когато видя колко разпалено всички обясняваха как всичко се е случило изглежда промени мнението си и ги успокои, че ще направи всичко възможно час по – скоро да се приберат.

Рано на следващия ден пазачите събудиха групата и ги поведоха към банята където разделиха мъжете от жените и накараха всички да се изкъпят. За всеобща изненада след душа не успяха да намерят дрехите си, а само еднакви затворнически комбенизони. Жените се притесниха, че и бельото им беше изчнало, но тогава се появи забулената жена от предния ден, започна да им крещи да се обличат по - бързо и поведе цялата група по поредица от коридори. Скоро влязоха в климатизирана зала, където петима възрастни мъже в бели хиджаби седяха зад голяма скамейка. Забулената жена накара всички да седнат на голяма скамейка и им заповяда да мълчат за да не си навлекат неприятности. Скоро пред мъжете на скамейката започнаха да се изказват редица по – млади мъже, някои също в хиджаби, други в костюми, трети в полицейски униформи. Изведнъж Нел тихо попита:

- Това съд ли е?

- Тихо миличка – отговори Дария и се обърна към забулената жена:

- Какво става за бога? Съдят ли ни?

- Млъквай веднага и не се обаждай повече! – изсъска тихо забулната жена, но Дария не се отказа и този път извика на всеослушание:

- Искаме адвокат и преводач от посолството! Имаме право да знаем какво става!

За миг всички в залата замръзнаха и гневно погледнаха Дария. Един от възрастните мъже я посочи и каза нещо, след което полицаите веднага я задърпаха настрани, но забулената жена ги успокои и отново гневно кресна на групата:

- Да не сте посмели да се обадите повече! Нямате право на нищо, така че мълчете за да не стане още по – зле!

Изведнъж заседанието приключи толкова бързо, колкото беше и започнало – възрастните мъже се приближиха един към друг и си зашушукаха. После единият от тях каза нещо на висок глас и полицаите започнаха да извеждат компанията от залата. Други полицаи водеха следваща група задържани към скамейката пред възрастните мъже.

- Мамо какво става? – попита тревожно Сюзън.

Другите също погледнаха към нея. Дария отвори уста за да отговори, след което видя пред залата представителя на посолството, който явно ги чакаше и направи жест на останалите да вървят към изхода. Забулената жена понечи да поведе компанията в страни по коридора, но представителя на посолството я настигна и я спря. След бърза размяна на реплики, забулената жена почервеня от гняв, погледна представителя на посолството надменно и се дръпна настрани, а той заговори високо:

- Не се тревожете, всичко е наред! Говорих с негово превъзходителство посленника, който от своя страна е уведомил Краля за Вашия случай. Имам уверение от най – високо ниво, че Вашият случай ще бъда преразгледан и ще бъдете помилвани незабавно!

- Какво, помилвани! – в един глас ахнаха Сюзън, Нел и Хънт. Хелън само гледаше ужасено, а Джош и Анджела зяпнаха от изненада.

- Как така помилвани? Нима сме осъдени? На какво? – почти извика Дария.

- Не се тревожете, всичко е уредено – отново ги успокои представителят на посолството – довечера ще бъдете на самолета за вкъщи. Само запазете спокойствие.

Забулената жена, която до този момент гледаше всичко със ехидна усмивка, каза нещо на дипломата и направи жест на полицаите да поведат групата надолу по каридора. Представителят на посолството извика след тях:

- Само се дръжте спокойно и не правете глупости! След няколко часа ще дойдем да Ви вземем!

Макар и видимо притеснени, всички покорно тръгнаха по коридора. Заведоха ги в малка стая обзаведена като стая за почивка, дори имаше кана с кафе, сандничи и сладки. Дори докато излизаше вечно недоволната забулена жена ги изгледа с усмивка. Всички бавно се успокоиха, пиха кафе, хапнаха и започнаха да си говорят за глупости. Малко по – късно забулената жена се появи отново, пак така усмихната и им каза:

- Сега отивате отново да се изкъпете!

- След което си тръгваме? – с надежда попита Анджела.

- Да, ще бъдете... – забулената жена се запъна сякаш търсеше правилната дума – ще бъдете освободени.

Полицаите отново разделиха мъжете и жените и им посочиха две съседни врати в които да влезят. В предверието на банята жените се съблякоха без срам и момичетата веднага започнаха да се шегуват. Дори Дария и Хелън се включиха в закачките. Забулената жена ги наблудаваше с усмивка след което ги подкани към вратата на банята. Жените се озоваха в малка стая, където обаче вместо душове ги очакваше ред примки. До тях също токлова шокирани застанаха тримата мъже. Всички, всякаш по команда поеха дълбоко въздух и се опулиха невярващо.

Със зла усмивка на лицето, забулената жена излая кратка заповед към пазачите, които също бяха от женски пол. Преди някой от групата да успее да извика, ръцете на всички бяха вързани. Изведнъж започнаха викове и стонове, Анджела и Никълъс се опитаха да се откъснат от пазачките.

- Госпожо Силвирсън, какво става тук? Нали щяхме да се прибираме? – учудено попита Джош.

- Мамо, какво става? Защо ни показват тези примки? – почти в ужас питаше Сюзън.

Нел гледаше втренчено полюшващите се въжета, Ради беше запянала от почуда, също както и Никълъс. Хелън също зяпаше примките и тихичко си повтаряше “Не, не, не...”

- Какво за бога става? Нали бяхме помелвани? Нали ще бъдем освободени? – изкрещя към забулената жена Дария. – Защо ни водите тук?

- Да, ще бъдете освободени! - със смях отвърна тя - Примката и въжето ще ви освободят от греха, а женските отряди на Стражите на вярата ще са свидетели на позорния ви край!

- Побъркана кучка! – изкрешя Дария.

Забулената жена само се усмихна и каза нещо на пазачките. Те на мига дръпнаха Джош и Анджела, сложиха примките на вратовете им под ужасените възклицания на групата ги вдигнаха във въздуха.

- О, боже, о боже! – извиката в един глас Ани и Ради. Хелън продължаваше да си повтаря “Не, не, не...” и гледаше ужасено двете тела в примките. Дария се опита да скочи върху забулената жена, но тя със смях се отмести и събори Дария на пода.

В това време Джош и Анджела преживяваха своите последни мигове. И двамата имаха ужасени изражения, но висяха спокойно. Анджела няколко пъти изпъна крака в опит да достигне земята, но бързо се отказа. Скоро главата и започна полека да се отпуска на една страна под натиска на примката. Въжето небрежно разпиля първоначално вдигнатата й руса коса Високото й, но леко едро тяло потрепери няколко пъти и видимо се отпусна. До нея Джош още от началото висеше като кукла и не мърдаше. Единствено изражението на лицето му бавно придоби тъпо изражение с полу отворени очи. Всички от компанията мълчаха и гледаха със смесица от учудване и ужас.

Без да чака забулената жена излая нова заповед. Отново се раздадоха стонове и плач, когато пазачките дръпнаха Никълъс и Ради към примките и рязко ги вдигнаха във въздуха.

До тях тялото на Анджела още потрепваше леко, но ставаше все по - отпуснато. Забулената жена със насмешка отбеляза, как когато тя се отпусна на стройното й тяло изведнъж се появи малко шкембенце, която изглежда тя беше скривала. Единствения признак, че Джош все още не беше съвсем заминал, беше факта, че пенисът му леко се беше напрегнал.

За разлика от тях двамата обаче, Никълъс и Ради не умираха толкова спокойно. Ради беше доста едричка и когато я вдигнаха рязко, въжето се впи във врата й. Тя веднага започна да се мята толкова енергично, че дългата й червеникаво -черна коса започна да се развява около нея. Големите й гърди с големи розови зърна буквално подскачаха. До нея Никълъс не започна веднага да се бори с примката, но скоро тялото му започна да се върти на въжето и мъките на удушаването го настигнаха.

Всички бяха вперили поглед в мятащите се тела. Нел ги гледаше втренчено със зяпнала уста, Хелън продължаваше да си мънка нещо под носа, Хънт се беше ококорил, сакаш не вярваше на очите си, а Сюзън, поглежаше с отчаяно изражение ту майка си, ту телата. Единствено Дария беше вперила изпълнен с омраза поглед в забулената жена, от чието лице не слизаше усмиката.

Тъй като Ради беше тежичка, въжето бързо започна да я лишава от сили. Лицето й бързо придоби морав цвят, а от устата й се показа леко набъбнал син език. От безумното мятане вече не беше останала и следа и тя все повече и повече се отпускаше, като само от време на време мощни спазми караха големите й цици и задник да подскачат. Никълъс от своя страна още не беше готов. За разлика от приятелката си той беше висок и много слаб. Още преди тя да започне да утихва, той започна да се извива в примката. Скоро сред всеобщо ахване започна да получава ерекция. Забулената жена наблудаваше всичко това със жестока усмивка, която стана още по – голяма когато вида, че хуят му е съвсем малък. Дори Дария вече гледаше невярващо и промълви “Какво за бога...”. Изведнъж тялото на Никълъс затрепери, малкият му член започна буквално да подскача нагоре – надолу и след няколко секунди от него започна да пръска сперма.

- О боже! – този път отрито възкликна Дария.

- Майко мила! – добави Ани.

- Лелееее! – успя само да каже Нел и на лицето й се изписа невярващо изражение.

Сюзън само гледаше зяпнала как тялото на Никълъс бавно се въртеше на въжето, а членът му сякаш подскачаше и изхъврляше семе. Хелън изглеждаше напълно ужасена и започна още по – бързо да си повтаря “Не, не, не...”.

Усмихната до уши, забулената жена даде поредната заповед. Пазачките с видимо удоволствие помъкнаха Нел и Хелън към примките. Ани изхлипа леко, а Сюзън понечи да бутне пазачката, която поведе Нел, но не успя. Дария погледна злобно заулената жена и каза нещо от рода на “Да изгниеш в ада дано кучко...”. Хънт просто гледаше втренчено телата на Джош, Анджела, Ради и Никълъс. Първите двама вече не показваха признаци на живот, по тялото на Ради от време на време преминаваха слаби конвулсии, а Никълъс все още потрепваше и изхвърляше семето си. Когато избутаха Хелън до тялото му тя отвратено извика “Не, махнете ме от него”, като не откъсваше поглед от щръкналият му малък член, от който вече само леко капеше сперма. Нел само гледаше в една точка пред себе си и дишаше тежко. Дългата й черна коса, сякаш за да направи място на примката, висеше прибрана отпред и отчасти прикриваше дясната й гърда. Тъмните зърна на циците й бяха щръкнали. Дария не можа да издърже на възклиците на Хелън и избухна:

- Млъкни глупачко такава! Ако не беше твоето мърсуване и леко поведение нямаше да сме тук!

Пазачките бързо укротиха жените, безмилостно надянаха примката на врата на Хелън и след секунди краката й, заедно с тези на Нел бяха вече във въздуха. И двете висеше спокойно, като телата им само се поклащаха леко. Примката на Хелън не беше се затегнала добре и тя с мъка можеше да си поема по малко въздух. Когато осъзна, че явно няма да умре бързо, на лицето й се изписа изражение на пълен ужас. Изпадна в паника и започна рязко да се извива. Пълните й силиконови гърди заподскачаха. До нея Нел също се раздвижи – започна полека да търси подпора с крака, но когато не успя да достигне нищо, движенията й станаха по - резки и отчаяни. Изведнъж в паниката си Хелън събра крака, вдигна ги и рязко ги изпъна, все едно се опитваше да скочи. Тялото и рязко се разклати на въжето. Изглежда беше решила, че ако рита с всички сили ще успее да затегне въжето и да се обеси по – бързо! Явно постигна известен успех защото продължи да подскача. Нел също се замята в паника – извиваше се, протягаше напред ту единия си крак, ту другия. Хелън вече губеше контрол и започна бясно да вдига краката си буквално до гърдите и да рита в опит да приключи по – бързо. Движенията й станаха толкова резки и некоординирани, че започна да излага на показ идеално обръснатата си путка.

- О боже! – успя само да промълви Дария.

Останалите от групата ахнаха при вида на големите й полови устни, едната от които беше окичена с три малки халкички. Изведнъж Нел сякаш реши да й подражава и също започна да разтваря крака, ритайки в агония – от начало рязко, буквално за секунда, но после все по отчетливо, докато накрая всички видяха малката й смугла путка, която на всичкото отгоре беше явно влажна.

- Каквооо..! – недоумяващо промълви Ани.

- Лелееее! - пое си рязко въздух Сюзън.

Преди някой да успее да добави нещо, Нел изгуби всякакъв контрол и се замята бясно в примката, като движеше рязко насам – натам краката и таза си и без да осъзнава сякаш излагаше на показ малките си мокри срамни устни. Пред очите на всички от устата й буквално изкочи дълъг лилав език, който увсина от дясната страна на брадичката й. Всички гледаха като в транс бавно затихващите ритмични конвулсии на таза и бедрата й. Хънт със зяпнала уста гледаше щръкналите й тъмни зърна и мократа й путка. Членът му беше започнал да получава ерекция. Изведнъж Дария упрашено извика на Сюзън и Ани:

- Милички, когато…, когато увиснете в примката, само не се мятайте като леля си Хелън и като Нел! Чувате ли, напрегнете се за да висите спокойно и няма да се мъчите дълго!

В това време Хелън още продължаваше да подскача, но все по – вяло и по – вяло. Погледът й беше вече премрежен, а на лицето й изписано изражение на пълно отчаяние. Скоро тя спря да подскача и тялото й започна бявно да се въти на въжето. Само силиконовият й бюст и задникът й от време на време потрепваха, сакаш помахваха за последен път. От полу – отворената й уста се проточи дълга бяла слюнка, която започна да капе върху лявата й цица.

Забулената жена отново излая заповед. Моментално пазачките повлякоха Дария и Хънт към въжетата.

- Мамо! – извика жално Сюзън.

- Успокой се миличка! Всичко ще свърши за секунди! – успокои я Дария – Само се дръж спокойно и не се мятай!

За секунди пазачките надянаха примките на Дария и Хънт, и без да чакат команда ги вдигнаха. След като преодоля първоначалния шок от факта, че виси във въздуха с примка около шията, Дария рязко събра краката си и изпъна тяло. До нея Хънт също също висеше спокойно, но полу – увисналият му член бързо започна да получава ерекция и скоро щръкна в пълен размер пред удивения поглед на жените.

- А стига бе! – невярващо каза Ани.

- Какво става? Първо Никълъс, сега и Хънт? – тихо промълви Сюзън.

Дария продъжаваше да виси изпъната, но явно полагаше усилия да остане така. Стройното й, но вече леко започнало да се отпуска тяло потреперваше от време на време. Видимо беше стегнала здраво мускулите на тялото си сякаш беше застанала мирно в строя, което неволно караше обраслият й пубис да изпъква. Стискаше здраво клепачи и късата й тъмно кестенява коса, изрусена тук - там на кичури, беше паднала върху лицето й. До нея Хънт от начало се мъчеше също да виси спокойно и сякаш да скрие ерекцията си, но скоро лицето му потъмня потъмнява и той се раздвижи. От начало леко, после все по – настойчиво се опитваше да се извърти тяло, сякаш да се отръска от примката. Тялото му се заклати на въжето и Сюзън с изчервено лице гледаше как тъмно лилавата глава на дългия му член се мяташе насам – натам. След известно време потъмнялото лице на Хънт придоби тъпо изражение и движенията му станахя вяли. Дария все така висеше без да помръдва, като само леко потреперваше. Забулената жена тъкмо отваряше уста за да даде нова заповед, когато без дори тялото на Хънт да помръдне, хуят му рязко и бързо изстреля три струи сперма. Две от тях попаднаха право върху лявото бедро и глезен на Дария, но тя дори не помърдна. Забулената жена вместо да отдаде заповед се изсмя на глас.

- А, стига бе! – опулено възкликна отново Ани.

- О, боже! – промълви изчервената Сюзън.

Преди последните две момичета от компанията да се опомнят, забулената жена кимна през смях и пазачките ги повлякоха към бесилката. И двете вече не се възпротивляваха докато им нахлуваха примките – Сюзън беше затворила очи и стегнала тяло като само дишаше тежко. Ани беше склонила глава и гледаше пода. Пазачките ги оставиха секунда – две с надянати на врата примки, след което ги вдигнаха във въздуха. Сюзън веднага направи това, което я беше посъветвала майка й – изпъна високото си слабо тяло без да мърда. Също като при майка й пубисът на Сюзън се изпъчни напред, но за разлика от нея тя беше оформила окосмяването си като дебела “писта за кацане”. Ани също се опита да виси спокойно, но само след няколко секунди започна да се движи – тя беше по – ниска и пълна от Сюзън и явно мъката на задушаването я застигна бързо. Тя затрепери и зарита бързо с крака. Въпреки, че беше стиснала здраво очи, Сюзън явно усети какво става до нея, защото тялото и се напрегна и краката й се раздвижиха леко. Явно от страх да не загуби контрол, тя кръстоса глезените си и се напрегна още повече. До нея Ани въобще не се опитваше да се контролира – риташе бързо с крака, спираше за малко, после пак започваше, трепереше в конвулсии. Въпреки, че беше млада и циците и бяха малки, те бяха доста увиснали и смешно подскачаха нагоре – надолу. Скоро движенията й започнаха да стават все по вяли, а лицето й се отпусна. Въпреки усилията Сюзън също започна да се движи. От начало кръстосаните й крака само леко потреперваха, но тя ги повдига леко и ги сгъна в колената явно в опит да подтисне спазмите. Тялото й затрепери от напрежението и след няколко секунди тя отпусна крака. След което пак ги повдигна и отново ги спусна след няколко секунди. После пак и пак, като отпускането все повече заприличваше на ритането на Хелън, но за разлика от нея Сюзън държеше карката си здраво кръстосани. Тялото на Ани вече само леко потреперваше, но Сюзън все още повдигаше и рязко спускаше крака. За изненада и удоволствие на забулената жена Сюзън започна отчетливо да движи и таза си напред – назад в такт с повдигането и спускането на кръстосаните си крака. От устата й започна за се показва посинял и набъбнал език, който бавно излизаше все повече и повече, сякаш примката внимателно го изтискваше от устата й. Сюзън повдигаше и спускаше кръстосаните си крака все по – рязко и двшжеше таза си все по – бързо напред – назад. Изведнъж се отпусна и спря за няколко секунди, след което започна да се движи с нова сила и да движи таза си още по бързо докато движенията й съвсем не загубиха координация и лека – полека престанаха. Чак когато Сюзън увисна спокойно с напълно изплезен посинял език, кръстосаниите й крака се разделиха. “Ха, все пак малката кучка не си показа путката до края” с усмивка си помисли забулената жена и огледа останалите пазачки, които с интерес сочеха обесените трупове и си шушукаха с усмивка.

В този момент през врататя влетя едра жена в униформа на пазач и подаде на забулената жена плик. Тя го отвори и видя подписаната от краля заповед за помилване на групата. За по – голяма сигурност беше подпечатана със сложен печат, включващ и точния час – 15:30. Забулената жена рязко вдигна телефона и се обади на някой. Пазачките чуха само как тя каза: “Да, в сичко приключи без проблеми. Да имаме всичко на запис. Да получихме и заповедта навреме.” Забулената жена с широка усмивка затвори телефона – часовникът му показваше 11:58. “За пореден път се доказва, че обичайните за Близкия изток дълги обедни почивки са направо убийствени”, изсмя се вътрешно тя.

Русский

Всё началось с отличной идеи о том, как провести время между выпуском из средней школы и совершенно новой жизнью в колледже. Вся компания согласилась совершить долгую экскурсию и проведать места, о которых они только что читали в Интернете. Понадобилось много времени, чтобы решить, куда ехать - Джош и Анджела хотели посетить южную Европу, Николаc и Ради - Ближний Восток, Нелли хотела видеть Австралию и Новая Зеландию, а Энни, Сьюзан и Хант, не имели предпочтений, просто хотели попутешествовать. Поскольку никто бы из их родителей не согласился, чтобы они путешествовали в одиночку, к ним присоединились Дарья, мать Сьюзан и их учитель со средней школы, и ее знакомая Хелен, которая искала какое-то удовольствие после очередных неудачных отношений. В конце концов, после долгих дебатов им удалось совместить пожелания всех - одну неделю в Австралии, затем другую в Европе и, наконец, шесть дней на экзотическом курорте среди песков Аравийского полуострова. Путешествие было замечательным – Дарья была отличным организатором, а благодаря прихотливости и требованиям Хелен, они проводили время чуть ли не в роскоши. Они фотографировали кенгуру и коал, пили вино на берегу Средиземного моря и, в конце концов, провели ночь в пустыне. Пары делали селфи, а остальная часть компании пыталась сделать их смешными глупыми жестами. В первый же день после того, как они прибыли на курорт, завязался и новый роман – Хелен была очарована высоким и красивым арабом, который, очевидно, был неравнодушным к блеску её светлых волос, длинным ногам и большому бюсту. На второй вечер они отправились на лошади в пустыню, и Хелен вернулась утром. Дарья не одобряла такое поведение, но девочки в компании смотрели на нее с улыбкой и тихо шептались. В конце путешествия, Хелен уже говорила о нём как о своём «сказочном шейхе» и как они проведут остаток лета на его яхте. К удивлению всех, он приехал, чтобы проводить их в аэропорт и даже достал багаж Хелен. Он объяснил всем, что его ждет деловая поездка на несколько дней, но когда все закончится, он посетит их родной город, и особенно Хелен. Она радостно сияла, когда они проходили через контроль на аэропорту. Они уже были в транзитной комнате, когда их окружили полицейские и попросили пойди за ними. Все были очень вежливы, и никто не беспокоился. В отдельной комнате они попросили всех открыть свой багаж чтобы подробно его осмотреть. Естественно, они ничего не нашли, и компания собиралась садиться в самолет, когда один из полицейских начал проводить странным, похожим на считыватель штрих-кода устройством по уже упакованному багажу. Внезапно, над чемоданом Хелен, прибор начал звонить. Несмотря на протесты, они быстро распаковали весь багаж. Опять же, они не нашли ничего, но один из офицеров принес нож и стал срезать подкладку. Они сразу же обнаружили небольшие упаковки странного материала, прикрепленные к складкам подкладки. Все смотрели в недоумении, как они разорвали одну из них и протестировали ее. Через несколько секунд полицейский поднял тестер и сказал только одно слово: «Кокаин». Его начальник обратился к компании и сказал твердым голосом: «Вы арестованы за незаконную перевозку наркотиков». Хелен, которая только что смотрела на него с недоверием, воскликнула: «Это не моё! Это не я положила!» Но полицейские уже надели наручники и вывели группу. Их бросили в горячую кабину микроавтобуса без окон, и когда они ехали, Дарья отругала Хелен:
– Тупая сучка, что ты сделала? У тебя мозги вообще есть?
– Я ничего не сделала, это не мое! Кто-то подбросил это мне! – Хелен фыркнула.
– Да, да! И ты думаешь, что я тебе поверю?
Хелен просто всхлипнула в ответ, но Джош вмешался в ее защиту:
– Миссис Сильверсон, Хелен вчера весь день провела в бассейне, она не могла ничего зашить в своем багаже! А перед этим была весь день с Шейхом. Кто-то действительно сделал это, пока она была в своей комнате. В этот момент Сьюзен также вмешалась:
– Мама, Джош прав! Кроме того, вчера вечером я увидела посыльного, который грузил багаж тети Хелен в машину ее друга, прежде чем они вышли на ужин. И сегодня утром он привел её сразу в аэропорт!
– Что, мой Шейх сделал это? Вы с ума сошли? - взвревела Хелен – Он богатый, ему это не нужно!
Несмотря на то, что она все еще сердилась, Дарья сказала тихим голосом:
– Хорошо, успокойтесь, мы объясним полиции, что случилось, и они нас отпустят! Как только доберемся в полицейский участок, я позвоню в посольство и исправлю всё!
Остальная часть поездки прошла в молчании. К счастью, когда они прибыли в тюрьму, охранники не пытались разделить их, а толкнули их в общую камеру, в которой были на удивление хорошие условия. Дарья расслабилась – до того она слышала только плохие вещи о тюрьмах на Ближнем Востоке. Вскоре им принесли еду, и Дарья попросила телефон.
– Телефон? – Охранник сказал с сильным акцентом – Нет, телефон! Будете говорить с начальством! Потом захлопнул дверь.
Через некоторое появился и сам «начальник» с какой-то худой, закутанной женщиной, которая переводила его. Все начали говорить в однин голос, и женщина резко оборвала их:
– Вы будете говорить, когда вас спросят!
Дарья жестом указала другим, чтобы успокоиться и подождала, когда женщина обратилась к ней:
– Мы думаем, что это недоразумение, пожалуйста, позвольте мне позвонить в посольство.
Закутанная женщина посмотрела на нее, хмыкнула и повернулась к начальнику. Она что-то ему объяснила, он подумал и начал кивать головой. Закутанная женщина заметно напряглась, снова начала говорить с ним и делая жесты отрицания. Начальник с самого начала слушал ее спокойно, затем внезапно нахмурился и что то прокричал, затем повернулся и ушел. С покрасневшим лицом женщина чуть ли не плюнула Дарье:
– Один звонок, и всё! Давай! – и потащила Дарью за собой.
Дарья сразу связалась с посольством, и там ей обещали всестороннюю помощь. Уже вечером к ним пришел их представитель. С самого начала он был подозрителен и прямо сказал, что не верит им, поскольку это обычное оправдание всех наркоторговцев, но когда он увидел, как горячо все объясняют, как всё произошло, он, казалось, передумал и заверил их, что он сделает всё, что может чтобы они вернулись как можно скорее домой.
На следующее утро охранники разбудили группу и отвели их в душевую, где они разделили мужчин и женщин и заставили всех помыться. Неожиданно после душа они не смогли найти свою одежду – только тюремные комбинезоны. Женщины обеспокоились тем, что их нижнее белье тоже изчезло, но потом появилась закутанная женщина и стала кричать чтобы они быстро оделись и повела всю группу по коридорам. Вскоре они вошли в комнату с кондиционером, где пять пожилых белых людей с куфию сидели за большой скамейкой. Закутанная женщина заставила всех сесть на большую скамью и велела им молчать, чтобы, чтобы не навлечь неприятности. Вскоре перед сидящими на скамейке начали показыватяся по очереди несколько молодых мужчин – одни были также в хиджабах, другие в костюмах, третьи в полицейской форме.
Внезапно Нелли тихо спросила:
– Это суд?
– Тихо! – сказала Дарья и повернулась к закутанной женщине:
– Что, чёрт возьми, случилось? Нас судят?
– Сейчас же заткнись и больше не возникай! – прошипела закутанная женщина, но Дарья не сдалась, и на этот раз она закричала во всеуслышание:
– Мы хотим адвоката и переводчика из посольства! Мы имеем право знать, что происходит!
На мгновение все в комнате застыли и сердито посмотрели на ее. Один из пожилых мужчин указал на ее и сказал что-то, затем полицейские немедленно оттащили ее в сторону, но закутанная женщина успокоила их и снова сердито закричала в группу:
– Не смейте больше говорить! У вас нет никаких прав, поэтому молчите, пока не стало хуже!
Собрание закончилось так же быстро, как и началось, – пожилые люди подошли друг к другу и зашептались. Затем один из них сказал что-то громкое, и полицейские начали вывозить компанию из зала. Другие полицейские уже привели следующую группу арестованных на скамейку.
– Мама, что случилось? – подозрительно спросила Сьюзан.
Остальные тоже посмотрели на нее. Дарья открыла рот, чтобы ответить, а затем увидела у входа в зал представителя посольства, который явно их ждал, и жестом указал остальным на выход. Закутанная женщина попыталась увести компанию по коридору, но представитель посольства догнал ее и остановил. После быстрого обмена словами закутанная женщина покраснела от гнева, посмотрела на представителя посольства и отстранилась, а он громко заговорил:
– Не волнуйтесь, всё в порядке! Я говорил с Его Превосходительством послом, который, в свою очередь, проинформировал короля о вашем деле. У меня есть уверения на самом высоком уровне, что ваше дело будет рассмотрено и вы будете помилованны немедленно!
– Что вы, помилованы! – Сьюзан, Нелли и Хант выдохнули одним голосом. Хелен выглядела просто испуганной, и Джош и Анжела смотрели удивленно.
– Как мы помилованы? Нас осуждили? Какой приговор? – Дарья почти закричала.
– Не волнуйтись, все решено – еще раз заверил их представитель посольства – уже сегодня вечером вы полетите на самолёте домой. Просто успокойтесь!
Закутанная женщина, которая до сих пор смотрела на всё с ухмылкой, что-то сказала дипломату и жестом указала полиции, чтобы проводить группу по коридору. Представитель посольства крикнул им вслед:
– Просто сохраняйте спокойствие и не делайте глупостей! Через несколько часов мы приедем, чтобы забрать вас!
Хотя они были явно смущены, они все же пошли по коридору. Их отвели в маленькую комнату, обставленную как комнату отдыха – было даже кофе, сэндвичи и сладости. Даже вечно недовольная закутанная женщина, выходя, посмотрела на них с улыбкой. Они все спокойно отдыхали, пили кофе, ели и начали говорить о пустяках. Чуть позже закутанная женщина снова появилась, снова улыбнулась, и сказала:
– Теперь Вы снова будете мыться!
– И потом уходим? – с надеждой спросила Анжела.
– Да, вы будете... – закутанная женщина осеклась, словно искала правильное слово – вы будете освобождены!
Офицеры снова разделили мужчин и женщин и указали на им на две соседние двери. В предбаннике женщины без стыда разделись и сразу начали шутить. Даже Дарья и Хелен присоединились к веселью. Закутанная женщина наблюдала за ними с улыбкой, затем подталкнула их к двери. Женщины оказались в небольшой комнате, где, однако, вместо душа их ждал ряд петель. Рядом с ними, в таком же шоке, стояли трое мужчин. Все, как по команде, глубоко вздохнули и вытаращились в недоумении. Со злой улыбкой на лице, закутанная женщина отдала короткий приказ стоявшим неподалёку женщинам-охранникам. Прежде чем кто-нибудь из группы мог что-то сказать, руки у всех были связаны. Внезапно начались крики и стоны, Анджела и Николас попытались оторваться от охранников.
– Миссис Сильверсон, что здесь происходит? Нас должны были отправить домой? – удивленно спросил Джош .
– Мама, что происходит? Зачем нам показывают эти петли? – почти в ужасе спросила Сьюзен.
Нелли ошеломленно смотрела на болтающиеся веревки, Ради был так же поражена, как и Николас. Хелен также смотрела на петли и тихо повторяла сама себе: «Нет, нет, нет ...»
– Что здесь происходит? Мы были помилованы? Нас освободят? - прокричала закутанной женщине Дарья – Почему вы нас сюда привезли?
– Да, Вас освободят! – смеясь, ответила она – Петля и веревка освободят вас от греха, и женщины-охранники гвардии веры станут свидетелями вашего постыдного конца!
– Сука грёбаная! – закричала Дарья.

Закутанная женщина просто улыбнулась и что-то сказала женщинам-охранникиам. Мгновенно они вытащили Джоша и Анжелу, одели на их шеи петли и под испуганные возгласасы группы, подняли их в воздух.
- О Боже, о Боже! - Анни и Ради громко закричали. Хелен продолжала говорить себе: «Нет, нет, нет ...», в ужасе наблюдая за двумя телами. Дарья попыталась прыгнуть на закутанную женщину, но она рассмеялась и опрокинула Дарью на пол.
В то время Джош и Анджела переживали свои последние мгновения. Выражения лиц у обоих были ужасные, но они висели тихо. Анжела несколько раз вытягивала ногу, пытаясь достать до земли, но быстро сдалась. Вскоре ее голова начала наклоняться в сторону под давлением петли. Веревка случайно разметала в стороны ее светлые волосы, до этого собранные. Её высокое, но слегка закругленное тело содрогалось несколько раз, затем заметно расслабилось. Рядом с ней Джош висел с самого начала, как кукла, и не двигался. Только выражение на его лице медленно стало как бы тупое, с полуоткрытыми глазами. Все в компании молчали и смотрели с изумлением и ужасом. Не дожидаясь, закутанная женщина отдала новый приказ. И снова разразились стоны и слезы, когда женщины-охранники вытащили Николаса и Ради и резко подняли их в воздух.
Рядом с ними тело Анжелы все еще дрожало, но она становилась всё более расслабленной. Закутанная женщина со смехом заметила, что когда она расслабилась, на ее стройном телом вдруг появился маленький животик, который она, оказалось, скрывала. Было очевидно, что Джош уже ушел из жизни.
Однако, в отличие от них, Николас и Ради не умирали так просто. Ради была довольно крупной, и когда они подняли ее, веревка буквально впилась в её шею. Она тут же начала дёргаться так энергично, что её длинные, красновато-черные волосы начали плавать вокруг неё. Её большие груди с большими розовыми сосками буквально подскакивали. Рядом с ней, Николас сразу не начал сражаться с верёвкой, но вскоре его тело начало вращаться и боль удушения настигла его.
Все смотрели на дёргающиеся тела. Нелли смотрела на них с открытым ртом, Хелен продолжала бормотать что-то под нос, Хант выглядел так, словно не верил своим глазам, а Сьюзен отчаянно смотрела то на лицо своей матери, то на её на тело. Только лишь Дарьи бросала испепеляющий взор на закутанную женщину, с лица которой не слезала улыбка.
Поскольку Ради была слегка полная и тяжелая, веревка быстро начала лишать её силы. Её лицо быстро стало фиолетовым, и из её рта вырвался слегка слегка опухший язык. Она уже на дёргалась и становилась всё более расслабленной, только случайный спазм заставлял её большие сиськи и задницу подпрыгивать. Николас, в свою очередь, всё не затихал. Он, в отличие от своей подруги, был высокий и худой. Ради уже начала ослабевать, когда он начал извиваться в петле. Вскоре под всеобщие возгласы, его член начал вставать. Закутанная женщина наблюдала всё это с ожесточённой улыбкой, которая стала ещё больше, когда она увидела, что его член совсем маленький. Даже Дарья смотрела в недоуменни и сказала тихо: «Что за черт...». Внезапно тело Николаса задрожало, его маленький член начал буквально прыгать вверх и вниз и через несколько секунд он начал разбрызгивать сперму.
– О, Черт! - на этот раз открыто воскликнула Дария.
– Мама, дорогая! - добавила Анни.
– Бляяяять! только успел сказать Нелли и на ее лице появилось удивленное выражение.
Сьюзен только смотрела на тело Николаса, медленно качающегося на веревке, и его член, который прыгал и разбрызгивал семени, Хелен выглядела совершенно испуганной и начала повторять еще быстрее: «Нет, нет, нет ...».
Улыбаясь до ушей, закуданная женщина дала следующий приказ. Охранники с видимым удовольствием стали тащить Нелли и Хелен к петле. Анни слегка дернулась, а Сьюзан начала толкать девушку, которая вела Нелли, но потерпела неудачу. Дарья снова злобно посмотрела на закутанную женщину и сказала что-то вроде «Гнить тебе в аду, сука...» Хант просто смотрел на тела Джоша, Анжелы, Ради и Николаса. Первые два уже не подавали признаков жизни, по телу Ради иногда проходили слабые конвульсии, которые однако заметно трясли её задницу, а Николас все еще дергался и выбрасывал своё семя. Когда они Хелен подтолкнули к его телу, она с отвращением крикнула: «Нет, вытащите меня оттуда!», не отворачиваясь от его маленького члена из которого уже только капала сперма. Нелли только смотрела на одну точку перед собой, тяжело дыша. Её длинные чёрные волосы, висели перед ней и частично скрывали ее правую грудь, словно чтобы освободить место для петли. Её темные соски сильно встали. Дарья не смогла выдержать причитаний Хелен и взорвалась:
– Заткнись дура! Если бы не твоя тупость и лёгкое поведение, нас бы здесь не было!
Охранники быстро угомонили женщин, нещадно надели петлю на шею Хелен через несколько секунд её ноги наряду с ногами Нелли были в воздухе. Они обе висели и не шевелились только их тела слегка качались. Однако петля Хелен не сильно затянулась, и она ещё могла немного дышать. Когда она поняла, что, ей не суждено быстро умереть на её лице появилось выражение полного ужаса. Она запаниковала и начала резко извиваться. Ее полные силиконовые груди бросались то влево, то вправо. Рядом с ней Нелли тоже начала двигаться, медленно начала искать землю ногами, но когда она не смогла за что-либо зацепиться, её движения стали более острыми и отчаянными. Внезапно, в панике, Хелен свела ноги, подняла их и потом резко протянула как бы пытаясь прыгнуть. Тело сильно дёрнулось на веревке. Казалось, она решила, что если она брыгнётся со всей силы, она сможет затянуть веревку и повеситься быстрее! Видимо, у её это немного получлось, потому что она продолжила прыгать. Нелли также заметалась в панике – она скручивалась и вытягивала вперед то одну ногу то другую. Хелен уже теряла контроль, начала бешенно поднимать ноги буквально до груди и пинала в попытке умереть быстрее. Её движения стали такими резкими и нескоординированными, что она начала раскрывать свою идеально выбритую пизду.
– Чёрт! - Дарья могла только сказать.
Остальная часть группы ахнули при виде ее больших половых губ одна из которых была украшена тремя маленькими кольцами. Внезапно Нелли, казалось, решила подражать ей а также начал раздвигать ноги, встряхивая ими в агонии – с начала резко, буквально на секунду, но потом все более ясно, пока наконец все увидели её смуглую маленькую киску, которая сверху была явно влажной.
– Чтоооо ...! – в недоумением пробормотала Анни.
– Ого! - сделала резкий вдох Сьюзен.
Прежде чем кто-то успел что-то добавить, Нелли потеряла контроль и закрутилась дико в петле, резко перемещая взад и вперед ноги и таз, не понимая, что сама как бы выставляла напоказ свой маленкий мокрый лобок. Перед всеми из её рта буквально выскочил длинный фиолетовый язык, который стал висеть на правой стороне её подбородка. Все смотрели как будто в трансе, на медленно замедляющихся ритмические судороги её таза и бёдер. Хант, с открытым ртом смотрел на её заострённые темные соски и мокрую киску. Его член начал вставать. Вдруг Дарья испуганно воскликнула Сьюзен и Анни:
– Милые мои, когда... когда вы повиснете в петле, пожалуйта не делайте, как тётя Хелен и как Нелли! Слышите, напрягайтесь, чтобы висеть в спокойно, и вы не будете долго мучиться!
В то время Хелен всё ещё прыгала, но всё медленнее и медленнее. Её взгляд был уже тусклым, а на её лице было выражение полного отчаяния. Вскоре она перестала прыгать, и её тело начало свободно вращаться на верёвке. Только её силиконовый бюст и задница время от времени передёргивались, как бы помахивая зрителем в последний раз. Из её полуоткрытого рта вытянулась длинная белая слюна, которая начала капать на её левую сиську.
Закутанная женщина снова крикнула приказ. Мгновенно охранники затащили Дарью и Ханта к веревке.
– Мам! - Сьюзан резко закричала.
– Успокойся, дорогая! Все закончится в считанные секунды! - зауспокаивала Дарья – Просто держитесь спокойно и не дёргайтесь!
За считанные секунды женщины-охранники надели петли на Дарью и Ханта и не дожидаясь команды подняли их. Преодолев первоначальный шок от того что она висит в воздухе с верёвкой вокруг шеи, Дария резко свела свои ноги и сильно вытянула тело. Рядом с ней Хант тоже мирно висел, но его полусвисающий член начал быстро вставать и вскоре полностью встал перед изумленными взглядами женщин.
– Не может быть! – недоверчиво сказала Анни.
– Что происходит? Сначала Николас, теперь и Хант? - Сьюзен тихо сказала.
Дарья продолжала висеть не двигаясь, но она, очевидно, пыталась оставаться в таком положении. Её тонкое, но уже слегка потяжелевшее тело время от времени почти незаметно вздрагивало. Она явно напрягала мышцы во всём теле, как будто как будто она стояла в строю и непреднамеренно заставляла свой заросший лобок выдаваться вперед. Она крепко сжимала веки и ее короткие темные каштановые волосы, с окрашенными русыми волокнами, падали на лицо. Рядом с ней Хант с самого начала тоже пытался висеть спокойно и как бы скрывал свою эрекцию, но вскоре его лицо потемнело, и он начал двигаться. Сначала слегка, затем все больше и больше пытался изогнуть свое тело, чтобы как будто стряхнуть с себе верёвку. Его тело встряхивало верёвку и Сьюзен покрасневшым лицом смотрела как как фиолетовая головка его длинного члена болталась туда - сюда. Через некоторое время потемневшее лицо Ханта стало спокойным, его движения стали тусклыми. Дарья всё ещё висела не двигаясь, слегка дрожа. Закуданная женщина только открыла рот, чтобы дать новый приказ, как на уже обездвиженном теле Ханта его член резко и быстро выстрелил три струи спермы. Две из них упали прямо на левое бедро и лодыжку Дарьи, но она даже не реагировала. Закутанная женщина, вместо того, чтобы отдать приказ, громко рассмеялась.
– Прям, не поверишь! – ошеломленно воскликнула Анни.
– О, Черт! – только сказала опять покрасневшая Сьюзан.
Прежде чем последние две девушки компании опомнились, закутанная женщина кивнула, ещё со смехом, и охранники затащили их на виселицу. Они больше не сопротивлялись, пока на них одевали петли – глаза Сьюзан были закрыты и она дышала тежело, а Анни склонила голову и смотрела в пол. Охранники оставили их на секунду-две с веревками на шее, потом резко подняли их в воздух. Сьюзан немедленно сделала то, что посоветовала её мать – вытянула свое высокое, тонкое тело, не двигаясь. Тоже как и у её матери, лобок Сьюзан выдался вперед, но, в отличие от нее, неё она постригла свои лобковые волосы в виде толстой «взлетно-посадочной полосы». Анни также пыталась висеть не шевельсь, но уже через несколько секунд начала двигаться - она была ниже и полнее, чем Сьюзан, и, судя по всему, удушье настигло ее быстрее. Она вздрогнула и быстро ударила ногой. Несмотря закрытые глаза, Сюзан должно быть, почувствовала, что происходит рядом с ней, потому что её тело напрягалось, а ноги слегка двинулись. Очевидно, из-за страха потерять контроль, она пересекла лодыжки и еще больше напряглась. Рядом с ней Анни вообще не пыталась контролировать себя – она быстро взбрыкнула ногами, остановливалась на мгновение, затем снова начинала брыкаться, дрожа от судорог. Несмотря на то, что она была молодая и е` сиськи были маленькие, они были довольно отвислыми и сейчас прыгали смешно вверх и вниз. Вскоре ее движения стали становиться более приглушенными, а её лицо -расслабленным. Несмотря на усилия, Сьюзан тоже начала двигаться. Вначале её скрещенные ноги лишь слегка дрожали, но затем она осторожно подняла их и согнула их в колени, по-видимому, в попытке подавить спазмы. Её тело задрожало от напряжения, и через несколько секунд она отпустила ноги. Затем она снова подняла их и опяьт отпустила через несколько секунд. Потом еще раз и еще раз. Её движения становились все более и более похожими на подпрыгивание Хелен, но в отличие от неё Сьюзен крепко держала ноги скрещенными. В то время тело Анни уже только слегка дрожало, из её рта обильно капала слюна. К удивлению и удовольствию закутанной женщины Сьюзен внезапно начала резко двигать тазом вперед-назад синхронно с поднятием и опусканием скрещенных ног. Из её рта начал вылазить синий и распухший язык, который медленно вылазил всё больше и больше, как будто петля осторожно выталкивала его изо рта. Сьюзан всё больше и сильнее опускала свои скрещенные ноги, её таз двигался всё быстрее и быстрее. Вдруг она резко остановилась на несколько секунд, затем начала с новой силой до того момента, когда её движения окончательно не потеряли координации, и они быстро прекратились. Только когда Сьюзен повисла спокойно, полностью выступающим синим языком, её перекрещеные ноги разошлись. «Ха, маленькая сука не показала свою киску до конца!» с улыбкой подумала закутанная женщина, и посмотрела на своих подруг из гвардии веры, которые с интересом смотрели на повешенные тела и шептались с улыбкой.
В тот момент в дверь вошла большая женщина, тоже в форме, и передала закутанной женщине конверт. Она открыла его и увидела, что король подписал указ о помиловании группы. Для большей безопасности он был промаркирован сложной печатью, включая точное время - 15:30. Закутанная женщина резко подняла трубку и позвонила кому-то. Охранники услышали только, как она сказала: «Да, все закончилось без проблем. У нас есть всё на записи. Мы также получили приказ вовремя!». Закутанная женщина с широкой улыбкой закрыла телефон – часы показали 11:58. «Ещё раз доказано, что обычные для Ближнего Востока долгие перерывы на обед прямо-таки убийственные!» - рассмеялась внутренне она.
Богдан
Posts: 45
Joined: Tue Mar 06, 2018 12:12 am
Location: Львів

Re: Болгарські оповідання (повішення)

Post by Богдан »

Класні оповідання. Тільки чого ж ти їх на кацапську перекладаєш, і при цьому кажеш яка класна українська?
Дівок треба драти!
Shadowfax
Site Admin
Posts: 326
Joined: Tue Jan 09, 2018 12:43 pm
Location: Київ
Has thanked: 4 times
Been thanked: 13 times

Re: Болгарські оповідання (повішення)

Post by Shadowfax »

Тому що не кацапською їх тільки один чувак зі Львова прочитає((( Насправді я ці переклади робив для іншого сайту, але там виявилося забагато вати, довелося звідти піти. Тож останнє оповідання може і справді тільки на українську перекладати буду... Ви часом не знаєте якийсь український сайт із хардкорними оповіданнями, де б ці переклади можна було продублювати?
Моя нікому не потрібна країна, мої не зовсім зрозумілі пісні...
Shadowfax
Site Admin
Posts: 326
Joined: Tue Jan 09, 2018 12:43 pm
Location: Київ
Has thanked: 4 times
Been thanked: 13 times

Re: Болгарські оповідання (повішення)

Post by Shadowfax »

Добавлен перевод последнего рассказа
Моя нікому не потрібна країна, мої не зовсім зрозумілі пісні...
ronaldplart
Posts: 1
Joined: Fri Apr 12, 2019 1:35 am
Location: Turkey
Contact:

Болгарські оповідання повішення

Post by ronaldplart »

Я б навіть не зайшла, якби не побачила коментар Пантери.
Кому ще мало суму на цьому світі, читаємо дуже сумні оповідання.
Можна навіть цілу книжку придбати.
Або поплескати автору і він ще наваяє.
Shadowfax
Site Admin
Posts: 326
Joined: Tue Jan 09, 2018 12:43 pm
Location: Київ
Has thanked: 4 times
Been thanked: 13 times

Re: Болгарські оповідання повішення

Post by Shadowfax »

ronaldplart wrote: Fri Apr 12, 2019 11:01 pmАбо поплескати автору і він ще наваяє.
Надавно переписувався з автором. Дуже сподіваємось, що наваяє :)
Моя нікому не потрібна країна, мої не зовсім зрозумілі пісні...
bruchpilot
Posts: 9
Joined: Mon Jul 02, 2018 4:08 pm
Been thanked: 3 times

Re: Болгарські оповідання (повішення)

Post by bruchpilot »

Привет!
Вот маленькая история. Сюжет похоже уже не в моде и перевод тоже плохой. Надеюсь все таки кому то понравиться. И что, когда-нибудь у Shadowfax появится возможность исправить перевод :)

Русский

Джон припарковал свой старый мини-автобус на стоянке перед отелем. Спускаясь, он заметил, что трейлер, загруженный в основном водой, едой и некоторыми аксессуарами, торчал почти на полпути через дорогу, но поскольку час был очень ранным, он решил попросту оставить его так. Он добрался до входа, вошел и сразу изпитал удовольствие от прохладного кондиционированного воздуха. «В следующие несколько дней меня ждет только пыль и тепло, поэтому я могу немного побаловать себя!» - сказал он сам себе, сел за одним из столиков в лобби-баре, заказал кофе и заждал.
Он был организатором и руководителем группы, которая отправлялась на несколько дней на фото-сафари в один из самых темных, но самых красивых уголков Черного Континента, в надежде получить незабываемые впечатления. Их группа состояла из трех американцев - двух мужчин и одной женщины и еще две женщины из германии. Всего шесть человек. Первый из американцев, Пол, был высокого роста, с черными волосами, ему было чуть больше пятидесяти, но он был в хорошей форме и, видимо, много занимался спортом. Стивен был на несколько лет моложе, но явно противоположен Полу. Он был невысоким, с немного лишным весом, светловолосый и почти лысый. Во время их краткого знакомства Джон не смог определить, был ли Пол родственником Стивена или родственником его жены Кэрролл, которая также путешествовала с ними. Но у него сложилось впечатление, что они были довольно непринужденными друг с другом и сняли общую комнату в отеле. Кэрол была лет сорока, с каштановыми волосами, не очень высокая и довольно худая - некоторые сказали бы, что она такая же плоская, как доска. Она была немного похоже на четвертого участника фото-сафари - одну из двух немок по имени Урсула, которая явно была фитнес-маньяком, и ее мышцы были видны как рельеф по всему телу. Джон считал, что это слишком большая потеря женственности, но, судя по постоянному потоку селфи фотосов, которые она делела в сложных позах, женщина явно не страдала от недостатка мужского внимания. С другой стороны, вторая немка, Сузанне, был почти ее полной противоположностью - высокиая, белокурыая и округленная. Несколько раз Джон еле успевал оторвать взгляд от ее округлые бедра и грудь, обтянутые узкой футболкой и шортами.
Еще пятнадцать минут он наслаждался спокойствием, пил кофе и читал газету, пока начавшийся рокот в конце лобби-баре не объявил о прибытии его клиентов. Джон повернулся и увидел процессию, состоящую из трех американцев и Сузанне, медленно движущихся в его направлении. Несмотря на все передупреждения, брать с собой только самое необходимое, они несли невычислимое множество огромных чемоданов, рюкзаков и сумок. Увидев их, Джон тихо ахнул, быстро выпил свое кофе, направился к ним и с широкой профессиональной улыбкой приветствовал их:
-Доброе утро, дамы и господа! Готовы ли вы к началу нашего захватывающего приключения?
Они встретили его в беспокойном хоре и слегка нахмурились. «Очевидно, они еще не проснулись» - подумал Джон, вспомнив о раннем часе, затем секунду подумал и сказал смелым тоном.
-Мы не спешим, а девушка из Германии еще не пришла. Почему бы не сесть и выпить кофе перед отъездом?
Выражение на лицах его спутников сразу смягчились, и они направились к одному из столиков в лобби-баре. С улыбкой Кэрол тихо пробормотала сопровождающим ее мужчинам: «Она может всегда опаздывать, но на этот раз, по крайней мере, я не против ее ждать!» И прыгнула в одно из кресел.
Джон заказал свою вторую чашку кофе вместе с ними, и пока они ждали начали обсуждать предстоящую поездку. Было много вопросов - некоторые о важных вещах, таких как вода и еда, а некоторые почти смешили его своей наивностью. Прошло более двадцати минут и наконец быстрое постукивание каблуков на жестком полу и звуки от быстрого перетаскивания чемодана на колесах снова донеслись из нижней части лобби-баре. Джон повернул голову и увидел, как Урсула несется к ним. «Конечно, ее чемодан огромен ...» он вздохнул, затем заметил ее одежду и обувь: «И куда она пошла, одетая как за коктейль? И с этими высокими каблуками? Она сумасшедшая! » Несмотря на боле непристойные слова, прозвучавшие в его голове, Джон встретил ее вежливой улыбкой. Урсула явно хотела посидеть с ними и выпить утренний кофе, но он призвал всех к автобусу под предлогом, что скоро станет очень жарко и лучше уже уходить. Женщина из Германии явно не была рада такому развитию событий, но остальные уже собирали свой багаж. Урсула сердито посмотрела на Джона, который, естественно, ответил с безгрижной улыбкой, и она снова нахмурилась и отправилась к автобус, в то время как остальные разхохотались.
Джону потребовалось немало умений, чтобы собрать все чемоданы в уже заполненной еду, воду и аксессуарами автобус, но, наконец, все собрались внутри и поехали. Прошло совсем немного времени, прежде чем они оставили последние дома позади собой и продолжили свой путь по пустой дороге. Менее чем часа прошло и автобус повернул в одно из неотмеченных отклонений от основной дороге. Вскоре даже асфальт закончился и автобус начал качаться по пыльной дороге. Согласно плану Джона, они не должны были уходить вглубь саванну в первый день и большую часть времени следовали по реке. Это дало бы его спутникам время привыкнуть к трудным условиям, и если кто-то из них потерпит неудачу и пожелает вернуться, то не составило бы труда вернуться на главную дорогу сравнительно быстро.
Яркий день быстро прошел под тяжестью впечатления - река определенно кипела от жизнью и имела множество живописных видов. Спутники Джона были определенно довольны первым днем поездки, но видимо устали. Уже к ранному вечеру он подготовил небольшой лагерь, чтобы его спутники могли подольше отдыхать. Завтрашний день был бы еще большим испытанием для тех, кто не привык к жаркому климату. Опять же, Джон немного удивился, когда Пол, Стивен и Кэрролл опросили его подготовить для них общую палатку, тем более что даже Сюзанна и Урсула категорически отказались разделять одну. Но это было для него хорошая новость, поскольку это означало подготовить на одну палатку менше.
Вечер принес немного холода, и спутники Джона избавились от некоторой усталости. Они ели вместе, и хотя Джон не был хорошим поваром, все хвалили еду. «Они явно были очень голодны!» - подумал он с улыбкой, принимая комплименты. У всех было отличное настроение, только Урсула все еще была зла на него и похоже на весь мир. Но при етом она не переставала принимать селфи в самых сложных позах, даже на минуту.
После ужина они довольно долго рассказывали о своих впечатлениях от дня и готовили планах на следующий. С неодобрением Сузанне подняла вопрос о двух винтовок, которые Джон привез с собой, и он должен был заверить ее, что он не охотник, и их путешествие оставалось исключительно фото-сафари. Но так как они все таки будут окружены дикими животными некоторые предохранительные меры должны быть приняты. Сузанне, очевидно, успокоилась и начала с американцами оживленную беседу о фотографиях, сделанных ими в течение дня. Урсула продолжала хмуриться и смотреть на свой телефон, хотя в радиусе многих десятков километров интернет-связи вообще не было. Вскоре, однако, Джон вынужден был убедить своих спутников поспать, так как они должны были вставать рано на следующий день. Хотя не сразу и неохотно, они прислушались к его совету, и вскоре их лагерь погрузился в тишину, нарушенную только потрескиванием огня и гудением небольшого генератора. Джон еще немного осталься, чтобы вымыть посуду и привести все в порядок. Перед сном он предпринял последнюю экскурсию по лагерю во время курения. В какой-то момент он отчетливо услышал тяжелое дыхание и приглушенные стоны из палатки Кэрролла, Пола и Стивена. Он остановился на мгновение, затем пожал плечами и сказал себе: «Это не моя работа, что они там делают!», Затем направился к своей палатке.
На следующее утро Джон встал задолго до восхода солнца и начал готовить завтрак. И конечно утренний кофе. Хотя он вскоре был готов, он оставил свои спутники спать еще полчаса, а затем разбудил их. Немного вяло, они разбудились, и один за другим встали. Сначала к костру пришли Пол и Стивен - чуть позже последовали Кэрол и Сузанне. Урсула снова опоздала, но когда наконец появилась, Джон не смог сдержать улыбку - на этот раз она носила короткий клин, спортивный топ и спортивную обувь. Две другие женщины также не повторили ошибку Урсулы из первого дня: Кэрролл была одета в простое короткое черное летнее платье, а Сюзанна снова была в коротких шортах и футболке. Задыхаясь от смеха, Джон приветствовал Урсулу с чашкой кофе.
- Доброе утро, мисс! Добро пожаловать!
Она посмотрела на него с долгим недружелюбным взглядом и коротко ответила:
- Спасибо!
Затем, вместо того чтобы посидеть с остальными, она ушела, держа чашку кофе одной рукой, и свой телефон другой. Когда она ушла, Пол пробормотал достаточно тихо, чтобы только те, кто сидел рядом с ним, услышали:
-На этот раз у нее правильный наряд!
Остальные не могли сдержать улыбок, и Сузанне чуть не задохнулась кофем от смеху. Пока они ели, Кэрролл спросил Джона.
-Будем ли мы продолжать вдоль реки сегодня?
-Нет, - сказал он, - река скоро повернет на юг, и мы отделимся от нее и продолжим на запад. Мы войдем в действительно дикую часть.
- Ето супер, я не могу дождаться, чтобы заснять леопарда крупным планом! - Стивен сказал с энтузиазмом.
-Следи за тем, что ты хочешь, дорогой, - пошутила его жена Кэрролл, - чтобы не надо потом менять белье!
Все снова засмеялись. Когда солнце почти взошло, Джон призвал их закончить завтрак быстрее. Вскоре они начали собирать лагерь и, благодаря тому, что все, кроме Урсулы, помогли, быстро снова отправились в путь.
Солнце еще не взошло высоко, когда они отделились от русла реки и продолжили путь в саванну. Вскоре за ними остался любой памятник человешкому делу. Это, конечно, не было проблемой для Джона - он много раз путешествовал по району, и благодаря современным технологиям, карте и компасу, которые были дополнены современным GPS-ом не боялся потерять дорогу.
К радости своих спутников, они быстро наткнулись на большое стадо зебр, и Джон около часа следовал за ними на автобусе в надежде найти хищников, но в етом потерпел неудачу. Когда приблизился полдень, и жара начала утомлять всех, он начал искал место, чтобы отдохнуть и провести самые жаркие часы в тени. Его взгляд остановился не на высоких, но широко раскинутых ветвях дерева, частично спрятанных за большим пучком кустов выше человеческого роста. «Идеально!» - подумал Джон. Через несколько минут он остановился под широкой кроной дерева, погасил машину и повернулся к своим спутникам с улыбкой.
- Пора сделать небольшой перерыв на обед и избежать самой сильной жары.
Его заявление было встречено одобрительными кивками, и даже вечно нахмурившаяся Урсула пробормотала что-то вроде: «Наконец-то, я почти сгорела ...». В следующий момент что-то привлекло внимание Джона. Краем глаза он заметил что-то на кустах. Он посмотрел туда, и ему понадобилось несколько секунд, чтобы понять, что на них была растянута шкура животного. Медленно в его голове возникла мысль: «Что это за шкура, охота здесь запрещена ...». В следующий момент он осознался и быстро повернулся к водительскому сидению. Но оказалось, что он опоздал. Три человека бежали к автобусу, целясь из своего оружия, еще несколько выходили из узких проходов между большими пучками кустов. Им не повезло встретить большую группу браконьеров, которые теперь держали их на мушку.
***
Джон поднял голову, чтобы осмотреться. Единственное, что он выиграл из етого, был сильный удар прикладом в спину, который заставил его снова смотреть в землю. Остальная часть их несчастной группы тоже стояла на коленях и сгибалась в маленьком полукруге рядом с автобусом, вверх которого они достигли здесь. Вокруг предводителя уже образовалась небольшая группа браконьеров, которая живо и громко спорила, время от времени кивая пленным. Они явно обсуждали, как с ними справиться, и Джон не был оптимистический настроен, что все обойдется. Естественно, он предлагал им деньги, в дополнение к драгоценностям, и оборудованию своих спутников, но безрезультатно. На этот раз, не поднимая головы, Джон быстро взглянул на своих спутников. Они естественно выглядели напуганными. Пол жестами мимики и шепотом пытался успокоить Стивена и Кэрролла. Сюзанна выглядела потрясенной, а Урсула смотрела на браконьеров с еще более нахмурившимся взглядом, чем обычно. «Только если ее хмурый взгляд поможет нам как-то ...» Джон тихо вздохнул.
Время от времени его спутники также смотрели на него ту с паникой ту с упреком. В конце концов, он был их лидером и отвечал за них. Он думал, что знает этот район и что они в безопасности, но, очевидно, ошибся, и теперь все со связанными руками и под дулом оружия ожидали своей судьбы. Стивен попытался спросить Джон, понимает ли он, о чем говорят браконьеры, но он тоже только выиграл удар в спину.
Джон напрягся, чтобы услышать что-то из разговора. Хотя он водился высоким тоном, все говорили на диалекте, из которого он смог понять только одно слово из четырех или пяти. Спор между пленными браконьерами продолжался еще несколько минут. Наконец, один из мужчин повысил тон еще больше, чтобы перехитрить других, и начал что-то объяснять, сопровождая сильными жестами. Предводитель укротил остальных и слушал его. Когда браконьиер закончил свой монолог, снова наступил гул, но предводитель снова остановил ето и резко сказал несколько слов. Затем все замолчали. «Должно быть, они решили, что будут с нами делать!» - подумал Джон, принимая эту мысль со странным спокойствием.
Предводитель вызвал нескольких мужчин и начал что-то им объяснять. Когда он закончил, они кивнули и пошли назад по проходам в пучки кустов. Вскоре раздались голоса, стук в двери и звуки автомобильных двигателей.
Щекотка за кустами продолжалась долгое время, и на мгновение Джон позволил себе успокоиться. Он словил момент, когда их охранники отвернулись, отошли немного и тихо прошептали остальным:
«Сохраняйте спокойствие, и я думаю, что мы выберемся. Если бы они хотели убить нас сейчас, они уже застрелили бы нас! Только не делайте какая то глупость!»
Пол, Стивен и Кэрролл едва заметно кивнули, Урсула бросила на него еще один убийственный взгляд, а Сузанне продолжала забивать взгляд в земле.
Прошло еще десять минут, прежде чем предводитель браконьеров вышел из одного из проходов в кустах и крикнул охранникам. Безошибочно указывая на оружие, они дали понять, что хотят что бы их пленники встали и направились к кустам.
-Куда вы водите нас? - Кэрролл спросила мужчин с тревогой и, не получив ответа, повернулась к своему мужу: «Куда они нас водят?»
-Спокойно, дорогая, я уверен, что все будет хорошо, они просто не хотят, чтобы кто-нибудь нас видел - ответил Стивен, потом обратился к Пол, который добавил:
- Они, вероятно, просто заставят нас спрятаться в кустах, пока они убегут достаточно далеко!
С криками охранники прекратили все разговоры между пленниками и толкнули их к проходам в кустах. Когда они вошли, Джон увидел, что высокая растительность почти полностью окружала одну сторону дерева, но сразу же оставляла довольно большое пустое пространство вокруг него - как будто кусты были стеной, ограждающей внутренний двор. А широкие ветви дерева покрывали почти все сверху. Место было идеальным для скрытого лагеря, и браконьеры сделали именно это. Джон посмотрел на разорванные палатки, сараи и одеяла на земле. Повсюду были разбросаны вещи, мусор, консервные банки, а поверх кусты были расстегнуты шкуры для высахивание. Джон повернул голову и увидел, что в кустарнике рядом с деревом была щель, которой хватило бы на две машины. Прямо там и стояли два ржавых джипа. В следующий момент он заметил, что к заднему бамперу каждого были привязаны по три толстые веревки. Он взглядом последовал за ними и увидел, что они были переведены поверх одной толстой веткой дерева, а затем спускались обратно к землю. И они заканчивались шестью петлями, которые слегка качались от легкого ветерка.
Потрясенный, Джон резко остановился, заставив шагающую за ним Урсулу ударить его в спину и пробормотать что-то неприличное в свой родной немецкий язык. В этот момент двое браконьеров, которые шли последними в колонне и толкали апатичную Сузанне вперед, закричали из за задержку. Крики заставили Пола, Кэрролла и Стивена тоже остановиться и посмотреть на Джона. Им потребовалось несколько секунд, чтобы понять его шокированное выражение лица и проследить за его пристальным взглядом. В то время Урсула, видимо, тоже заметила веревки, потому что Джон почувствовал, как она слегка вздрогнула и услышал, как она внезапно начала делать глубокие, быстрые вдохи. Когда американцы на на конец то поняли, что они видят, они тоже оцепенели. «Как-что-что?» - тихо оторвалось из горла Кэрролла в первый момент, но затем она начал кричать полным голосом.
- Нет, нет, нет! Отпустите меня сейчас! Нет!
И помчалась в сторону, но сразу была поймана. Пол начал ругаться, пытался толкнуть один из браконьеров от себе и бросается к ней, но только получил удар прикладом в спину. Стивен стоял неподвижно, только глядя на петли с открытым ртом.
В следующий момент предводитель браконьеров сердито закричал на охранников, сказав им что-то на непонятном диалекте, указал на группу пленников и решительным жестом повернул руку в сторону самодельных виселиц. Джон почувствовал, что Урсула рядом с ним, снова резко вздохнула. Сам он, казалось, вздрогнул. Но браконьеры схватили только Пол, Стивен и Кэрролл и подтянули их к веревкам. Пол продолжал ругаться, а Кэрролл яростно дергалась, все еще крича полным голосом:
- Нет, отпустите меня! Отпустите меня! Отойдите от меня! Я не хочу! Нееет!
Предводитель браконьеров улыбнулся, когда его люди связали руки трем американцам. Он повернулся к Джону, снова улыбнулся, показывая свои сломанные зубы, и сказал на плохом английском:
- Жду их, да? Вы вторые, да?
Джон не смог проглотить пучок, как бы застрявший в горле, и не ответил. Услышав слова вождя, Урсула снова начала гипервентилировать и слегка задрожала. Рядом с ней Сузанне безучастно смотрела на то, что было вокруг нее. Обычно молочно-белая кожа на ее щеках и ее широкий вырез сейчас сильно покраснела из шока.
Кэрролл продолжала кричать и тянуть так сильно, так что браконьеру, который связывал ей руки, понадобилась помощ. Уже двое мужчин, быстро потащили ее к петлям, поставили ее на шею и крепко и крепко сжали. Крики Кэрролл прекратились на мгновение. В то же время двое браконьеров тоже поставили петлю на шею жестоко ругающегося Пола. Стивен, выглядя потрясенным и молча, спокойно позволил себе попасть под висящую веревку. Не дожидаясь команды, браконьер, который до сих пор сидел в кабине первого джипа и курил, завел машину и плавно уехал. Под шум зажигания двигателя Кэрол снова громко закричала «Нет… Неее…!», но ее крик мгновенно перешел в храп, когда ее ноги оторвались от земли. В тот же момент Урсула чуть не задохнулась от удивления, снова вздохнув громко и тяжело и начала слегка говорить сама себе «Шайсе, шайсе, шайсе...” Машина прошла небольшое расстояние, прежде чем снова остановилась, в результате чего трое американцев повисли в метре от земли. В первые несколько секунд их тела качались только вперед и назад. Затем Пол неожиданно начал сгибать руки, пытаясь как то освободить их. На его лицо было выражение напряжения. Вскоре после этого Кэрол двинулась, поднимая правую ногу, словно пытаясь найти опору, на которую можно ступить, а затем снова ее отпустила. Сначала ее движение было довольно плавным, но ее вторая и третья попытки найти опору становились все более и более отрезанными. Рядом с ними тело Стивена слегка трясло на веревке, но в остальном он продолжал висеть абсолютно неподвижно с немного удивленным выражением лица. Кэрол внезапно снова подняла ноги, на этот раз одновременно, удержала их несколько секунд, потом резко отпустила. Пол продолжал напрягать веревку, с которой его руки были связаны так крепко, что его тело сначала начало слегка качаться, а затем медленно вращаться на веревке. Рядом с ним Кэрол уже хаотично пинала ногами - либо одним, либо другим, либо обоими одновременно. Внезапные движения иногда поднимали ее летнее платье, вызывая смех среди браконьеров. Джон ясно видел, что она не была в нижнем белье, и, несмотря на ситуацию, это вызывало у него возбуждение. Стивен продолжал висеть совершенно неподвижно. Его лицо было расслабленным, а рот слегка открытым и из его немного начал вываливался язык. Один из браконьеров указал на его распухшие в промежность шанты, а остальные снова засмеялись.
Джон быстро взглянул на женщин рядом с ним. Оба с широко открытыми глазами смотрели на происходящее. Сузанне еще больше краснела, а Урсула все еще задыхалась и бормотала что-то непонятное по-немецки.
Перед ними Кэрол уже отчаянно дергалась, ее платье все больше и больше поднималось, бесстыдно обнажая ее гладко выбритый лобок. Нагота и ее последний танец не веревки еще больше возбуждали Джона, который не сводил с нее глаз. Ее лицо начало темнеть, а на нем была написана смесь паники и изумления. Стивен продолжал мирно висеть, явно расслабленный и с отчетливой выпуклостью в штанах. Пол все еще пытался освободить руки, медленно вращаясь на веревке. Когда он в очередной раз повернулся к браконьерам и остальной части группы, его голова была уже опущена в одну сторону, и его руки перестали натягивать связующие веревки, хотя только незначительные судороги все еще проходили через его тело. Кэрол сделала еще несколько более резких движений, хотя все более и более вялых, после чего все ее тело начало время от времени дрожать. Но вскоре и эти редкие судороги начали затухать.
С улыбкой на лицо предводитель браконьеров что-то крикнул и помахал к Джону и двое женщин. Браконьеры немедленно схватили их и повели к трем петлям, которые качались слегка в ожиданием. Как только водитель указал на них, Урсула начала драться, и потребовалось два человека, чтобы удержать ее мускулистое тело. Она кричала, смешивая английский и немецкий язык:
- Шайсе, нет! Не искам на въжето! О гот, нихт ам галген!
Глаза Сузанне расширились, она еще больше покраснела, и начала спотыкаться на каждом шагу, но браконьеры безжалостно толкали ее вперед. Ноги Джона стали мягкими как тесто и даже к его собственному изумлению он не оказал никакого сопротивления. Сузанне понадобилось всего несколько шагов, чтобы встать под первой петлёй. Все они на мгновение остановились, пока ждали, чтобы браконьеры установили веревку на ее шею. Джон с трудом отвел взгляд от ожидающих их петель и увидел, что он стоит прямо рядом с уже неподвижной Кэрол. Она буквально висела над ним, склонив голову на бок. Ее лицо было уже вяло, глаза застеклены, взирались в ничего. Густая белая слюна капала с ее слегка открытого рта на груди и черное платье которое едва их покрывало. В этот момент ветер поднял ее короткое летнее платье и снова показал ее голую промежность. Джон был поражен опухшими половыми губами и несколькими маленькими капельками белесого сока на них. Еще большая волна возбуждения затопила его и он едва не задохнулся. Но через мгновение браконьеры бросили его к веревки, вместе с борющейся и ругающейся Урсулой. Прежде чем он осознал у него уже была петля на шее, точно как у спортивная немкиня рядом с ним. В течение нескольких секунд трое оставались неподвижными - покрасневшая Сузанне, которая, несмотря на испуганное выражение ее лица не сказала ни слова, не в силах отойти от волнения и напряжения Джона и тяжело дышавшия Урсула. Затем позади них заревел двигатель джипа. Джон услышал, что Урсула снова сделала резкий вздох и крикнула одно последнее «Шайсее!». Миг позже веревки сжались вокруг их шей, а их ноги не оторвались от земли.
В первый момент, несмотря на шок и боль, Джон почувствовал, что он и Сузанне встряхнули из за внезапным подъемом, но они оба тихо висели, не двигаясь. В отличие от Урсулы. Спортивная немкиня с первой секунды начала отчаянно пинать и подбрасывать от сторону в сторону, чтобы освободиться. На мгновение казалось, что она смогла добиться успеха - однажды она так сильно з затряслась, что сумела дотянуться до одного из высоких кустов, растущих вокруг дерева ногой и попыталась подняться, чтобы ослабить давление на шею. Но после два рывка она поскользнулась и снова тяжело повисла на веревке под насмешливыми криками браконьеров. Единственное, что привело с собой ее акробатическое выступление, было то, что толстая веревка еще крепче сцепилась за ее шею.
Несмотря на панику и безнадежность ситуации, Джон смог успокоиться и обнаружить, что еле может дышать очень маленькими вздохами. И ето дало ему луч надежды. Он чувствовал яростные движения Урсулы и чувствовал, что Сузанне тоже двигается, хотя и слегка. В какой-то момент легкие скрип и треск донеслись от толстой ветви, на которой они висели. В последующих резких движениях Урсулы они повторялись. С замедленным паникой мышлениением, Джон понял, что у ветви есть шанс сломаться. Он попытался трясти свое тело в такт с неистово дергающая и пинающая немкиня. После нескольких попыток он справился и испытал волну облегчения, когда ветка начала громко и жалко сгибаться. Через несколько секунд она сломалась, и все и все качнулись в одну сторону. Но вместо того, чтобы упасть на землю, они продолжали висеть - хотя ветка и сломалась, при падении она легла на высоких кустах. И теперь все трое висели почти один вверх другом, но все еще в воздухе. Все трое изогнулись при падении, и теперь Джон прислонился к телу Урсулы лицом к лицу, а округлыми формами Сузанне, прижимали его в спине.
Урсуле новая ситуация тоже не понравилась, и она продолжала сгибаться, хотя вес двух прикрепленных к ней тел мешал ей. Она, очевидно, поняла это, потому что сначала попыталась оттолкнуть Джона в сторону, но не сумев согнула свои мускулистые ноги вокруг его правой ногой и попыталась подтянуться, используя его в качестве опоры. К его удивлению от тесного физического контакта с Урсулы, он почувствовал, что был очень возбужден. Но вес двух женщин, прислонившихся к нему, сузил маленький разрыв в петле Джона, прекратив его и без того незначительный доступ к воздуху. Боль в шее усилилась, и отсутствие кислорода начало напрягать все его тело. У него начала кружится голова. Тем не менее, он мог ясно чувствовать, что Урсула сжимает его ногу, словно в тиски, пытаясь снять напряжение с шеи. Он услышал, как Сузанне тихо хриптела позади него, пытаясь сделать вздох, чувствуя, как судороги проходят по ее мягкое округлое тело.
Внезапно Урсула перестала пытаться подняться на ногу Джона, что ослабило давление в его петле. Тем не менее, ее мускулистые ноги оставались обернутыми вокруг его правой ногой, и иногда она напрягала их и прижималась к нему. Мозгу, лишенному кислорода, понадобилось некоторое время, чтобы понять, что она начала тереть свой лобок у него на бедре. Несмотря на боль, сильный всплеск возбуждения снова затопил Джона, и его член стал мучительно твердым. Ему удалось с трудом взглянуть на Урсулу. Он видел ее лицо очень близко к нему - идеальный добытой косметикой цвет лица, полузакрытые глаза, заполненные силиконом губы, сквозь которые начал показываться язык. Хотя она продолжала тереть свою промежность, Джон насмешливо подумал: «Она выглядит почти как повешенная американка! Она уже почти ушла!» В следующий момент он осознал свое положение: подгузник перед глазами и неспособность дышать. В его голове промелькнула другая мысль: «Через некоторое время я буду полностью повешен и буду выглядеть так же, как и она!», что сразу вызвало новую волну паники и возбуждения. Джон уже был не в силах сохранить самообладание. Позади себе он чувствовал начавшиеся неистовые движения и легкий храп, исходящий из горла Сузанне. При каждом спазме он чувствовал, как набухшие соски ее большого бюста прижимаются к его спине. Напряжение в штанах Джона стало невыносимое и на этот раз он изогнул свое тело, втирал свой твердый член в тело Урсуле. Его тусклые глаза снова коснулись ее лица - ее гротескное, полностью расслабленное выражение и фиолетовоай язык, который уже выскочил из ее рта. В этот момент он почувствовал, как его собственный раздутый язык начал выходит наружу и запаниковал. Он потерял всякий контроль и начал лихорадочно махать ногами и телом. Постепенно его хаотические повороты переходили в движения таза взад и вперед, и он начал тереть свой член в тело Урсуле, не смотря на то, что она больше не двигалась. «Я, наверное, уже пытаюсь трахнуть ее труп ...» - медленно пронеслось в его голове Джона.
Отчетливо опухшие штаны Джона, его движения, как и покрытая только узкими шортами округлая задница Сюзанны, которая дрожала при каждом ее спазме, вызывали смех и восклицания у браконьеров. Но это уже не беспокоило Джона - он продолжал втирать свой твердый член в тело Урсулы, не беспокоясь ни о чем. В какой-то момент он почувствовал, как Сузанне позади него внезапно начала резко пинать ногами вниз. Он почувствовал, что начинает невольно повторять ее движения. С последним усилием Джон сделал еще несколько толчков тазом вперед и назад и с могучими спазмами начал выбрасывать свое семя. Это и последнее, что он почувствовал ...

Болгарский

Джон паркира странния си на вид мини бус на паркинга пред хотела. Слизайки забеляза, че ремаркето, натоварено основно с вода, храна и малко принадлежности стърчи почти на средата на пътя, но тъй като толкова рано едва ли щеше да има голямо оживление, реши да го остави така. Насочи се към входа и след като влезе с удоволствие пое от хладния климатизиран въздух. “В следващите дни ме чака само прах и жега, така че мога да се поглезя малко!” – каза си той, седна на една от масите в лоби бара, поръча си кафе и зачака.
Той беше организатор и ръководител на група тръгнала на няколкодневно фото сафари в едно от най – затънтените, но и най – красиви кътчета на Черния континент с надеждата за незабравимо преживяване. Групата им беше съставена от трима американци – двама мъже и една жена, плюс две германки. С него общо ставаха шестима. Първият от двамата американци - Пол, беше висок, чернокос, малко над петдесетте, но в добра форма – явно спортуваше доста. Стивън беше няколко години по-млад, но явна противоположност на Пол. Беше нисък, с леко наднормено тегло и оредяла коса. По време на краткото им запознанство, Джон не беше успял да установи дали Пол е роднина на Стивън или на съпругата му Керъл, която също пътуваше заедно с тях. Но му беше направило впечатление, че се държат доста непринудено един с друг и са наели общ апартамент в хотела. Самата Керъл беше в началото на четиридесетте, с кестенява коса, не много висока и доста слаба – някои биха казали направо плоска като дъска. Малко си приличаха с четвъртия участник във фотосафарито - едната от двете германки, на име Урсула, която обаче явно беше от фитнес маняците и по цялото й тяло се виждаха изваяни мускули. Джон мислеше това за прекалено голяма загуба на женственост, но съдейки по постоянното щракане на селфита в предизвикателни пози, жената явно не страдаше от липса на мъжко внимание. От друга страна втората германка, Сузане, беше почти пълната й противоположност – висока, руса, белокожа и закръглена. На няколко пъти Джон се беше зазяпвал по хубаво закръглените й бедра и гърди, очертаващи се под тясната тениска и късите панталони.
Порадва се на още петнадесет минути спокойствие, пиейки кафе и четейки вестник, докато глъч в дъното на фоайето не огласи пристигането на клиентите му. Джон се обърна и видя как процесията съставена от тримата американци и Сузане бавно се придвижва в негова посока. Нищо, че ги беше предупредил да вземат съвсем малко багаж, бяха помъкнали огромни куфари, раници и чанти. При вида им Джон изохка тихо, допи набързо кафето, отправи се към тях и с широка професионална усмивка поздрави:
- Добро утро дами и господа! Готови ли сте за началото на вълнуващото ни приключение?
Те отвърнаха на поздрава му в нестроен хор и леко намръщени. “Явно не са се разсънили.” – помисли си Джон, предвид ранния час, след което размисли за секунда и с подкупващ тон каза:
- Не бързаме чак толкова, а и другата дама от Германия още я няма. Защо да не седнем и за изпием по едно бързо кафе преди да потеглим?
Лицата на спътниците му почти грейнаха и те веднага се насочиха към една от масите в лоби бара. С усмивка Керъл тихо измърмори на придружаващите я мъже нещо от рода на: “Тя май винаги закъснява, но този път поне нямам нищо против да я чакам!” и се тръшна в един от фотьойлите.
Джон си поръча заедно с тях второ кафе и докато чакаха започнаха да обсъждат предстоящото пътуване. Имаха много въпроси – някои за важни неща като вода и храна, и някои, които почти го разсмиваха с наивността си. Минаха още повече от двадесет минути преди от дъното на фоайето отново да се разнесе шум от чевръсто тракане на токчета бързо влачене на куфар на колелца. Джон обърна глава на там и видя Урсула, която бързо крачеше към лоби бара. “Естествено куфарът й е огромен...” – въздъхна той на ум, след което забеляза облеклото и обувките й – “И къде е тръгнала облечена като за коктейл? И с тези високи токчета? Луда ли е!”. Въпреки нецензурните думички, които идваха след друга в главата му, Джон поздрави усмихнато и учтиво. Урсула явно искаше да седне при тях и също да изпие сутрешното си кафе, но той подкани всички да стават с мотива, че скоро ще стане много горещо и е по-добре да тръгват. Германката явно въобще не беше щастлива от подобно развитие, но другите вече ставаха от масата и събираха багажа си. Урсула изгледа ядосано Джон, който естествено се направи на не разбрал и тя беше принудена да се отправи с намръщено лице към буса, докато останалите с усмивка си шушукаха по повод случката.
Отне на Джон доста умение за да натъпче всичките куфари, в и без това пълния с храна, вода и принадлежности бус, но накрая успя, всички се настаниха в превозното средство и потеглиха. Не отне много време преди да оставят зад себе си последните къщи и да продължат по безлюдния в ранната утрин път. След по-малко от час пътуване завиха в една от немаркираните отбивки. Скоро след това дори асфалтът свърши. Бусът започна да се клатушка по прашния земен път. Според плана на Джон нямаше още в първия ден да навлизат дълбоко в пустошта и през по-голямата част от времето щяха да следват една река. Това щеше да даде на гостите му време да се аклиматизират към трудните условия, а ако някой от тях не успееше и пожелаеше да се върне, нямаше да е проблем да се върнат сравнително бързо на главния път.
Денят бъзо се изниза под тежеста на впечатленията – покрай реката определено кипеше от живот и имаше достатъчно живописни гледки. Гостите на Джон определено бяха доволни от първия ден на пътуването, но и доста уморени. Още преди да започне да се свечерява той вече беше подготвил малкия лагер, за да могат спътниците му да починат по-дълго. Утре денят щеше да бъде още по-голямо изпитание за несвикналите с горещия климат. Отново малко се учуди, когато Пол, Стивън и Керъл му казаха, да им подготви обща палатка, особено при положение, че дори Сузане и Урсула категорично отказаха да делят една, но това беше добре дошло за него, тъй като означаваше една палатка по-малко за разпъване и събиране.
Вечерта донесе макар и малко разхлаждане и спътниците на Джон се отърсиха от част от умората си. Хапнаха заедно и въпреки, че Джон не беше кой знае колко добър готвач, всички похвалиха храната. “Явно са били много гладни!” – с усмивка си мислеше той, докато приемаше комплиментите. Всички бяха в отлично настроение, единствено Урсула още се цупеше на него и на света. Но не спираше да си прави селфита във възможно най - предизвикателни пози дори за минута.
След вечеря разговаряха доста дълго за впечатленията си от деня и за плана за следващите. Сузане с неодобрение повдигна въпроса за необходимостта от двете пушки, които Джон беше взел със себе си и се наложи той да я успокоява, че не е ловец и тяхното пътешествие си остава единствено фотосафари, но тъй като все пак щяха да бъдат заобиколени от диви животни беше необходимо да се вземат предпазни мерки. Сузане видимо се успокои заедно с американците подхвана оживен разговор за снимките, които са направили през деня. Урсула продължаваше намръщено да щъка в телефона си, въпреки, че в радиус от десетки километри едва ли имаше и помен от интернет. Скоро обаче на Джон се наложи да подкани спътниците си да си лягат, тъй като на другия ден щяха да стават рано. Макар и не веднага и не охотно те послушаха съвета му и скоро лагерът им потъна в тишина, нарушавана само от пращенето на огъня и бръмченето на малкия генератор. Джон остана още известно време буден за да почисти и подреди. Преди да си легне направи последна обиколка на лагера, докато пушеше. В един момент му се стори, че отчетливо чува тежко дишане и приглушени стонове от палатката на Керъл, Пол и Стивън. Спря за миг заслушан, после с усмивка сви рамене и си каза "Не е моя работа какво точно правят!", след което се отправи към своята палатка.
На другата сутрин Джон стана дълго преди изгрев и се захвана с приготовлението на закуската. И естествено на сутрешното кафе. Въпреки, че скоро стана готов остави спътниците си да поспят още половин час, след което ги събуди. Малко мудно, те се раздвижиха и един по един насядаха около угасналото огнище. Първи дойдоха Пол и Стивън - малко по-късно последвани от две от дамите Керъл и Сузане. Урсула отново закъсняваше, но когато най – после се появи Джон не можа да сподави усмивката си – този път беше спортно облечена с къс клин, спортно горнище и спортни обувки. Другите две жени също не бяха повторили грешката на Урсула от предния ден с облеклото – Керъл беше облечена в обикновена къса, черна лятна рокля, а Сузане отново в тесните си къси панталонки и тениска. Сподавяйки усмивката си Джон поздрави Урсула, подавайки и чаша кафе:
- Добро утро, госпожице! Заповядайте!
Тя го погледна с не много дружелюбен поглед и кратко отвърна:
- Благодаря!
След което вместо да седне заедно с другите се отправи настрани, като с едната ръка държеше чашата кафе, а с другата отново човъркаше в телефона си. Когато се отдалечи, Пол тихичко промърмори достатъчно колкото да го чуят само седналите до него:
- Този път май е уцелила подходящото облекло.
Останалите не успяха да сдържат усмивките си, а Сузане почти се задави с кафето си от смях. Докато закусваха Керъл попита Джон:
- Днес покрай реката ли ще продължим?
- Не – отвърна той – реката скоро прави завой на юг и ние ще се отделим от нея, като ще продължим на запад. Ще навлезем в наистина дивата част.
- Супер, нямам търпение да снимам отблизо някой леопард! – намеси се ентусиазирано Стивън.
- Внимавай какво си пожелаваш скъпи – пошегува се съпругата му Керъл – Да не се наложи после да си сменяш бельото!
Всички отново се разсмяха. Тъй като слънцето почти беше изгряло Джон ги подкани да приключват по-бързо със закуската си. Не след дълго започнаха да събират лагера и в благодарение на факта, че всички освен Урсула помагаха, скоро бяха отново на път.
Слънцето още не беше се издигнало високо когато се отделиха от руслото на реката и продължиха в пустошта. Скоро и всякакъв помен за дори земен път остана зад тях. Това естествено не беше проблем за Джон – той беше обикалял района доста пъти а и в благодарение на съвременните технологии, карта и компаса, които носеше се допълваха от модерния GPS.
За радост на спътниците му, бързо попаднаха да голямо стадо зебри и Джон ги следва с буса в продължение на близо час с надеждата да открият и някакви хищници, но не успяха. Тъй като наближаваше обед и жегата започваше да става убийствена, той потърси място където да починат и прекарат най-горещите часове на сянка. Погледът му се спря на не високо, но широко разперило клони дърво, частично скрито зад голяма туфа високи повече от човешки бой храсти. “Идеално!” – помисли си Джон – “Тъкмо няма да ми се налага да разпъвам сенници.” – и насочи буса натам. След няколко минути спря под широката корона на дървото изгаси автомобила и с усмивка се обърна към спътниците си:
- Време е да направим малка почивка за обяд, а и да избегнем най – големите горещини.
Изявлението му беше посрещнато с одобрителни кимания, дори вечно намръщената Урсула измърмори нещо звучащо като: “Най – после, направо се опекох вече...”. В следващия момент нещо привлече вниманието на Джон. С крайчеца на окото си забеляза нещо върху храстите. Погледна натам и му отне няколко секунди да осъзнае, че върху тях беше простряна за съхне животинска кожа. Бавно в главата му се завъртя мисълта: “Каква е тази кожа, тук ловът не е разрешен...”. В следващия момент се опомни и бързо се обърна към шофьорското място. Но се оказа, че беше закъснял. Трима души тичаха към буса, насочили оръжие, а още излизаха от тесните проходи между големите туфи храсти. Бяха имали лошия късмет да се натъкнат на голяма група бракониери, които сега ги държаха на мушка.
***
Джон повдигна глава за да се огледа. Единственото което спечели беше здрав удар с приклад в гърба, който го накара отново да забие поглед в земята. Останалите от злощастната им група също стояха коленичили и наведени в малък полукръг в близост до високо проходимия мини бус с който бяха стигнали до тук. Около главатаря на бракониерите се беше образувала групичка, която оживено и гръмогласно спореше, кимайки към пленниците от време на време. Явно обсъждаха как да постъпят с тях и Джон не беше оптимист, че щяха да ги оставят да се измъкнат само с уплаха. Естествено беше им предложил пари освен свалените набързо от спътниците му бижута, ценни вещи и екипировка, но без резултат. Този път без да надига глава Джон бързо хвърли по един поглед на спътниците си. Естествено изглеждаха уплашени. Пол с жестове мимики и шепнене се опитваше да успокои ис Стивън и Керъл. Сузане изглеждаше в шок, а Урсула гледаше бракониерите с дори по-намръщено от обикновено изражение. “Само ако нейното мръщене можеше да ни помогне някак...” – тихо въздъхна Джон.
От време на време спътниците му поглеждаха и към него с паника или укор. В крайна сметка той беше водачът им и беше отговорен за тях. Мислеше си, че познава района и че той е безопасен, но явно се беше излъгал и сега всички със завързани ръце и под дулата на оръжие очакваха съдбата си. Стивън се опита да го попита дали разбира какво си говорят бракониерите, но и той единствено си спечели удар в гърба.
Джон се напрегна да долови нещо от разговора. Въпреки, че той се водеше на висок глас, всички говореха на някакъв диалект от който той разбираше може би само една дума на четири или пет. Спора между пленилите го бракониери продължи още няколко минути. Накрая един от мъжете повиши тон още повече за да надвика останалите и започна да обяснява нещо, придружено със силни жестикулации. Главатарят с жест усмири останалите и го заслуша. Когато мъжът приключи монолога си отново се надигна глъчка, но главатарят отново я прекрати и бързо каза няколко думи, след което всички утихнаха. “Явно са решили какво ще правят с нас!” – помисли си Джон, като прие тази мисъл със странно спокойствие.
Главатарят със силен глас повика няколко от мъжете и започна да им обяснява нещо. Когато приключи те закимаха и се отправиха обратно по проходите навътре в туфите храсти. Скоро от там се чуха гласове, хлопане на врати и звуци от автомобилни двигатели.
Глъчката зад храстите продължи доста време и за момент Джон си позволи да се успокои. Издебна момента, когато пазачите им се бяха обърнали настрани и малко отдалечили, и прошепна тихо на останалите:
- Дръжте се спокойно и мисля, че ще се измъкнем. Ако искаха да ни убият до сега да са ни застреляли! Само не правете глупости!
Пол, Стивън и Керъл кимнаха едва забележимо, Урсула го удостои с поредния убийствен поглед, а Сузане просто продължи да стои наведена с поглед забит в земята.
Изминаха още десетина минути преди главатарят на бракониерите да се покаже от един от проходите в храстите и да викне нещо на охраняващите ги мъже. С недвусмислени жестове на оръжията си те им дадоха да разберат, че искат да станат и да тръгнат към храстите.
- Къде ни водите? – разтревожено попита мъжете Керъл и след не получи отговор се обърна към съпруга си – Къде ни водят?
- Спокойно скъпа, сигурен съм, че всичко ще е наред, просто не искат някой да ни види – отговори със спокоен глас Стивън, изправящият се до него Пол, добави:
- Сигурно просто ще ни накарат да се крием в храстите докато се отдалечат достатъчно!
С викове охраняващите ги мъже прекратиха всякакви разговори между пленниците и ги затикаха грубо всички към проходите в храстите. Когато влязоха в тях Джон видя, че високата растителност почти напълно обграждаше едната страна на дървото, като обаче оставяше доста голямо празно пространство непосредствено около него – все едно храстите бяха стена ограждаща вътрешен двор. А широките клони на дървото покриваха почти всичко отгоре. Мястото беше идеално за устройване на скрит лагер и бракониерите бяха направили точно това. Джон огледа окъсаните палатки, навеси и одеяла по земята. Навсякъде се въргаляха вещи, боклуци, остатъци от консерви, а отгоре върху стената от храсти бяха опънати да съхнат кожи. Джон обърна глава и видя, че в стената от храсти, точно до дървото има пролука достатъчна трудно да се разминат два автомобила. Точно там бяха паркирани и два раздрънкани, ръждясали джипа. В следващият момент забеляза, че на задната броня на всеки от тях бяха вързани по три дебели въжета. Проследи ги с поглед нагоре и видя, че те бяха преметнати през един дебел клон на дървото, след което се спускаха обратно към земята. И краищата им завършваха с шест полюшващи се на лекия ветрец примки.
Шокиран, Джон рязко спря, което накара вървящата зад него Урсула да се блъсне в гърба му и да измърмори нещо, вероятно неприлично на родния си немски език. В този момент двамата бракониери, които вървяха последни в колоната и бутаха апатичната Сузане напред се развикаха заради забавянето. Глъчката накара вървящите отпред Пол, Керъл и Стивън също да спрат и да погледнат към Джон. Отне им няколко секунди да възприемат шокираното му изражение и да проследят втренченият му поглед. В това време Урсула явно също беше забелязала въжетата, защото Джон чу как тя изведнъж започна дълбоко и бързо да си поема въздух, и усети как тя залитна леко към него. Когато и американците осъзнаха какво виждат за момент се вцепениха. “К-к-каквоо?” – в първия момент на пресекулки се изтръгна от гърлото на Керъл, но след миг започна да крещи с пълен глас:
– Не, не, не! Пуснете ме веднага! Не! – и се втурна настрани но моментално беше хваната от един от бракониерите. Пол изпсува, опита да блъсне мъжа до себе си и да се втурне към нея, но само си спечели удар с приклад. А Стивън стоеше напълно неподвижен и със зяпнала уста гледаше примките.
В следващият момент главатарят на бракониерите се развика гневно на пазачите, казвайки им нещо на неразбираемия диалект, посочи с ръка групичката пленници и с решителен жест замахна по посока на импровизираната бесилка. Джон усети как при вида на жеста застаналата до него Урсула отново пое рязко въздух. Самият той сякаш целия изтръпна. Но бракониерите сграбчиха само Пол, Стивън и Керъл, помъквайки ги към въжетата. Пол продължаваше да псува, а Керъл яростно се дърпаше и все така крещеше с пълен глас:
- Не, пуснете ме! Пуснете ме! Махнете се от мен! Не искам! Неее!
Главатарят на бракониерите с усмивка гледаше как мъжете му връзват ръцете на тримата американци. Обърна се към Джон, усмихна се отново, показвайки развалените си зъби и на лош английски каза:
- Чака тях, да? Вие втори, да?
Джон не успя да преглътне топката заседнала в гърлото си и да отговори. Когато чу думите на главатаря Урсула отново започна шумно да хипервентилира и се разтрепери леко. До нея Сузане безмълвно гледаше случващото се буквално зяпнала. Иначе млечнобялата кожа по бузите и широкото й деколте, беше силно поруменяла от изживявания шок.
Керъл продължаваше да крещи и да се дърпа така, че се наложи още един мъж да помогне на бракониера, който връзваше ръцете й. Въпреки това мъжете бързо я завлякоха до примките и окачиха едната на врата й, като я стегнаха явно доста рязко и плътно, защото виковете й за момент престанаха. В същото време други двама окачваха примката на също съпротивляващият се и яростно псуващ Пол. Стивън, изглежда в шок, безмълвно и спокойно се остави да го заведат под висящото въже и да го нахлузят на врата му. Без да чака команда бракониерът, който до момента седеше в кабината на първия джип и пушеше, запали колата и плавно потегли. При шума от запалването на двигателя Керъл отново яростно изкрещя “Нее..е..!”, но викът й моментално премина в хъркане когато краката й се отлепиха от земята. В същия момент Урсула почти изхълца от изненада, отново задиша шумно и тежко, като започна лекичко да си повтаря: “Шайсе, шайсе, шайсе...”. Автомобилът измина съвсем малко разстояние преди да спре отново, което остави тримата американци да висят на малко повече от метър от земята. В първите няколко секунди телата им единствено се поклащаха напред-назад. После Пол изведнъж започна да напъва ръцете си в опит да ги освободи. На лицето му се изписа напрежение. Малко след него се раздвижи и Керъл, като вдигна десния си крак, сякаш в опит да намери опора на която да стъпи, след което отново го отпусна. Отначало движението й беше съвсем плавно, но втория и третия опит да намери върху какво да стъпи ставаха все по-отсечени. До тях тялото на Стивън леко се поклащаше на въжето, но иначе той продължаваше да виси абсолютно спокойно, с леко учудено изражение. Керъл изведнъж отново повдигна крака, този път и двата едновременно, задържа ги така няколко секунди и ги спусна рязко. Пол продължаваше да напъва въжето, с което бяха вързани ръцете му, толкова силно, че тялото му първо започна да се люлее леко, после бавно да се върти на въжето. До него Керъл вече започваше да рита с крака безпорядъчно – ту с единия, после с другия, ту и с двата едновременно. Резките движения вдигаха на моменти лятната й рокля, което предизвика смях сред бракониерите. Джон ясно видя, че тя не носеше бельо и въпреки ситуацията, това предизвика у него възбуда. Стивън продължаваше да виси съвсем неподвижно. Лицето му беше отпуснато, а в леко отворената му уста се виждаше набъбнал език. Един от бракониерите посочи издутия панталон на чатала му и останалите отново се разсмяха.
Джон огледа набързо жените до себе си. И двете бяха вперили поглед в случващото се. Сузане все така поруменяла и с широко ококорени очи, Урсула все така задъхана и мърмореща нещо неразбираемо на немски.
Пред тях Керъл вече се мяташе отчаяно, като роклята й се вдигаше все повече и повече, безсрамно излагайки на показ голия й пубис. Голотата и последният танц на въжето още повече възбудиха Джон, който не откъсваше поглед от нея. Лицето й беше започнало да потъмнява, а върху него беше изписана смесица от паника и учудване. Стивън продължаваше да виси, явно съвсем отпуснат и с отчетлива издутина в панталона. Пол още правеше вели опити да освободи ръцете си, докато бавно се въртеше на въжето. Когато отново се завъртя към бракониерите и останалите от групата, главата му вече беше отпусната на една страна и ръцете му престанаха да напъват въжетата, макар и по тялото му още да преминаваха само слаби спазми. Керъл направи още няколко резки движения, макар и все по-вяли, след което цялото й тяло започна да трепери. Но скоро и треската намаля само до отделни, редки напъни.
С усмивка на лицето водачът на бракониерите извика нещо и махна към Джон и двете жени. Мъжете веднага ги хванаха и ги поведоха към трите очакващи примки. Още щом водачът ги посочи, Урсула започна да се бори така, че бяха необходими двама души за да задържат мускулестото й тяло и завика смесвайки английски и немски:
- Шайсе, не! Не искам на въжето! О гот, нихт ам галген!
Сузане беше ококорила широко очи, цялата поруменяла от напрежение, се запъваше на всяка крачка, но бракониерите безпощадно я бутаха напред. Краката на Джон бяха направо омекнали и дори за свое собствено учудване той не оказа никаква съпротива. Само няколко крачки отнеха на Сузане да стигне до първата примка. Всички спряха за момент, докато чакаха бракониерите да нахлузят въжето на врата й. Джон с труд отклони поглед от примките, които ги очакваха и видя, че стои точно до вече неподвижната Керъл. Висеше буквално над него, склонила глава на една страна. Лицето й вече се беше отпуснало, а оцъклените очи се взираха в нищото. От леко отворената уста върху гърдите й и едва покриващата ги черната рокля капеше гъста бяла слюнка. В този момент вятърът повдигна късата й лятна рокля и отново разкри голото й междубедрие. Джон остана поразен от гледката на набъбналите полови устни и няколкото малки капчици белезникав сок по пусито й. Заля го още по голяма вълна от възбуда, която почти го остави без дъх. Но миг по-късно бракониерите го забутаха към въжетата заедно с борещата се и псуваща Урсула. Преди да се усети някой нахлузи примка на врата му, също и на атлетичната германка до него. Няколко секунди и тримата останаха неподвижно един до друг – поруменялата Сузане, която въпреки ужасения израз на лицето си не казваше и дума, неспособният да помръдне от възбуда и напрежение Джон и мърморещата на немски и дишаща тежко Урсула. После се чу изръмжаването на двигателя на джипа зад тях. Джон чу как до него Урсула успя само отново да поеме рязко въздух и да извика едно последно “Шайсеее!”, преди въжетата около вратовете им да се стегнат неимоверно и краката им да се отлепят от земята.
В първия момент Джон, въпреки шока и болката, усети как той и Сузане се заклатиха от рязкото повдигане, но и двамата увиснаха спокойно, без да се движат. За разлика от Урсула. Атлетичната германка от първата секунда започна отчаяно да рита и да се мята на въжето за да се освободи. За момент изглеждаше, че може и да успее - по едно време се разклати толкова силно, че успя да достигне с крак един от високите храсти растящи около дървото и се опита да се набере за да отслаби натиска около врата си. Но след два напъна се подхлъзна и отново увисна тежко на въжето, под насмешливите възгласи на бракониерите. Единственото до което доведе акробатичното представление беше, че дебелото въже видимо се впи още повече във врата й.
Въпреки паниката и безнадеждността на ситуацията, Джон успя да се успокои и установи, че може трудно и с хрипове да си поема съвсем малко въздух, което му даде лъч надежда. Усещаше до себе си бесните движения на Урсула, усети и как Сузане започна също да се движи, макар и леко. В един момент от дебелия клон на който висяха се разнесе леко скърцане и пукот. При следващите резки движения на Урсула те се повториха. С вече забавено от паниката мислене Джон осъзна, че има шанс клона да се счупи. Опита се да заклати тялото си в такт с бясно гърчещата се и ритащата германка, люлеейки и въртейки се. След няколко опита успя и изпита вълна от облекчение, когато клонът започна да пука силно и жално и да поддава. Няколко секунди по-късно той изпращя и всички се килнаха на една страна. Но вместо да паднат на земята останаха да висят – въпреки, че се беше счупил, клонът при смъкването си се беше опрял на високите храсти. И сега тримата висяха почти скупчени един върху друг, но все така във въздуха. И тримата се бяха извъртели при падането и сега Джон беше опрян в тялото на Урсула, лице в лице с нея, а от към гърба му го притискаха закръглените форми на Сузане.
Новото положение все така не се хареса на Урсула и тя продължи да се извива, но тежестта на двете долепени до нея тела й пречеше. Тя явно осъзна това, защото първо се опита да изрита Джон настрани, а след като не успя уви мускулестите си крака около неговия десен и се опита да се изтегли нагоре, използвайки го за опора. За своя изненада при плътния телесен контакт с германката, той усети, че все така е силно възбуден. Но тежестта на двете облегнати на него жени затегна малкото луфт в примката на Джон, като прекрати и без това нищожно малкия му достъп до въздух. Болката във врата му се усили още повече и напъните за кислород започнаха да напъват цялото му тяло. Главата му се замая. Въпреки това той ясно усещаше как Урсула беше стиснала крака му като в менгеме, докато се опитваше да освободи малко напрежението върху собствената си шия. Чуваше как зад него Сузане тихо хрипти в опити да си поеме въздух, усещаше как спазмите преминават по мекото й закръглено тяло.
Изведнъж Урсула престана да се опитва да се изкачи по крака му, което малко отслаби натиска в примката на Джон. Въпреки това мускулестите й крака останаха увити около неговия и на моменти тя ги стягаше силно и се притискаше до него. Отне известно време на лишения от кислород мозък на Джон да осъзнае, че тя беше започнала да търка пубиса си в бедрото му. Въпреки болката отново го заля силна вълна от възбуда и членът му стана болезнено твърд. С мъка успя да повдигне поглед към Урсула. Съвсем близо до себе си видя лицето й - перфектният, оформен с помощта на козметиката тен, полу-притворените очи, разтворените пълни със силикон устни, през които беше започнал да се показва език. Въпреки, че тя продължаваше отчетливо да търка междубедрието си в него Джон насмешливо си помисли: “Вече направо изглежда като обесената американка, почти е заминала!”. В следващият момент осъзна собственото си положение, пелената паднала пред очите, невъзможността да си поеме въздух. През главата му се стрелна друга мисъл: “След малко и аз ще увисна съвсем и ще изглеждам точно като тях!”, която моментално породи нова вълна от паника и възбуда. Вече неспособен за запази спокойствие Джон се замята в примката. Зад себе си усещаше започналите трескави движения и лекото хъркане излизащо от гърлото на Сузане. При всеки неин спазъм той ясно усещаше как твърдите като камъчета зърна на големия й бюст се натискаха в гърба му. Напрежението в панталона на Джон беше станало нетърпимо и този път той изви тяло отърквайки твърдия си член в Урсула. Пред премрежения му поглед се мярна отново лицето й – гротескното, напълно отпуснато изражение и вече напълно изскочилия от устата й лилав на цвят език. Усети как собственият му набъбнал език напира навън и изпадна в паника. Загуби всякакъв контрол и започна неистово да се мята. Постепенно хаотичните му извивания преминаха в движения на таза напред-назад и той започна да търка члена си в Урсула, въпреки че тя самата вече не се движеше. “Вече сигурно се опитвам да чукам трупа й...” вяло премина мисъл през ума му.
Отчетливо издутия панталон на Джон, движенията му, както и изпълнилият тесните къси панталони закръглен задник на Сузане, който се тресеше при всеки спазъм, предизвикаха смях и възгласи от страна на бракониерите. Но това не вълнуваше Джон – той продължаваше да търка твърдия си член в тялото на Урсула без да му пука вече от нищо. В един момент усети как зад него Сузане започна изведнъж бързо да рита рязко надолу към земята. Усети, че неволно започва да повтаря движенията й. С последни сили Джон направи още няколко тласъка напред-назад и с мощни спазми започна да изхвърля семето си. Това беше и последното, което усети...
Post Reply